Момчето вдъхващо живот на музиката

Интервю

30.01.2018

Всички сме виждали уличните артисти, някои от тях дори сме ги чували. Обикновено, като фон на нашите собствени тревоги, разговори, ежедневие. Свикнали сме да ги приемаме за даденост, а дори и не осъзнаваме колко скучен и сив би бил животът ни без тяхното изкуство. Защото те превръщат обикновената разходка във вълнуващо изживяване.

Днес ще пиша за едно прекрасно момче на име Кристофър Кем, което прави улиците на неголемия град Плевен по-красиви и по-цветни. Той е на 20 години и се занимава с музика от 12 години. Завършил е плевенското НУИ „Панайот Пипков. Освен вдъхновяващ виолист е и артист в плевенския драматичен театър “Иван Радоев”.

Неговата музика рисува картини, които те пренасят в един различен свят – за мен този свят е нещо средно между „Магьосникът от Оз“ и „Алиса в страната на чудесата“. Той представя музиката толкова реално и истински, предавайки чувството, че може да я усетиш и докоснеш. С уникален, както визуален така и духовен стил, освен музикант и артист от него струи позитивна енергия. Кристофър Кем си струва да бъде чут и видян, за да направи денят ти по-хубав.

Интервю с момчето вдъхващо живот на музиката – Кристофър Кем

1. За какво мечтаеше, когато беше дете?

Мечтаех да свиря на улицата, да карам трабант и да живея в каравана. Като се замисля, желанията ми не са променили. Вече сбъднах първото.

2. Какво предпочиташ музиката или театъра?

Не си позволявам да мисля за музиката и театъра, като отделни неща. Музикант, който не е поне малко артист, е просто свирач.

Момчето вдъхващо живот на музиката

Кристофър Кем

3. Как дойде идеята да станеш уличен артист?

Дойде от свободолюбие и убеждение, че изкуството няма нужда от рамки. Работно време, работно място, шефове, все абсурдни неща, които нямат място в живота на един творец. Ако имат, то трябва да им се обръща възможно най-малко внимание.

Идеята дойде също и от желание да давам каквото мога, навсякъде, по всяко време. Да бъде достъпно и лесно. Залата поставя изпълнителя над публиката, а това не винаги е нужно. Улицата е равнина.

Момчето вдъхващо живот на музиката

Кристофър Кем

4. Имаш ли си любима роля от театъра?

Цар Виктор, в „Балада за Георг Хених” по повестта на Виктор Пасков, последната ми роля. Малкият Пасков, 12-годишен цигулар с крайно изострени сетива за добро и зло. Остана в мен, както всички роли. Това ме различава от професионалните актьори, не знам кога се спуска завесата и запазвам по нещо за себе си, с което заживявам.

Изиграл съм и повечето шекспирови шутове. В резултат на това съм придобил известни поведенчески изкривявания, които засега минават за очарователни.

5. Имаш много хубав стил на обличане от къде черпиш вдъхновение?

Стилът ми на обличане се обобщава най-просто, като „клоун в траур”. Повлиян, естествено, от театралния гардероб и от убеждението, че съм продукт, който трябва да е интересен както за ухото, така и за окото.

Начинът, по който изглеждам, е деликатен стремеж за внушение на над ежедневното. Съобщение към публиката: „Знам, че искате да гледате музиката, и ще ви я изобразя като един друг свят.”

Отново, зад завесата няма нищо по-различно. Ролята е чистата реалност.

6. Когато свириш мислиш ли за някога или за нещо конкретно?

Да свириш е, като да сънуваш. Главата ми се изпълва с картини, върху които нито имам, нито искам да имам контрол. Едно знам със сигурност, не мисля за нотни текстове.

7. Защо реши да напуснеш Плевен и да дойдеш в София. Различно ли е тук?

Дойдох, подтикван от следващата мечта – да стана композитор. Фактът, че съм само наполовина музикално грамотен, ме принуди да продължа образованието си.

8. Липсва ли ти градът? Имаш ли любими хора, които остави там?

Имам размити представи за време и пространство. Всичко, което обичам, е достатъчно близо до мен.

Момчето вдъхващо живот на музиката

Кристофър Кем

9. Смяташ ли да свириш в София. Притеснява ли те фактът, че в тук има по-голяма конкуренция при уличните артисти?

В София правя същото, което и в Плевен. Разнообразието ме вдъхновява. Освен това подтиква към самоусъвършенстване.

10. Имаш ли си кумири, които следваш?

Извършвам дребни кражби от много творци. Толкова дребни, че са всъщност съвсем невинни и дори незабележими.

11. Коя е най-голямата ти мечта?

Статут на градска легенда и творческо безсмъртие.

Гост автор: Гергана Георгиева