Не мисли за утре, защото днес е денят

Изкуството е да се радваш на малкото, да откриваш смисъл в простото. Изкуството да сме Хора.

05.04.2015

Не мисли за утре. Днес е Денят. Избирам да живея днес, защото вчера няма да се върне, а утре може да не дойде. Днес ще изпиша цялата си омраза върху малкото останал сняг на залязващата зима и ще почакам слънчевите лъчи да го огреят. Ще погледам как се топи омразата. Днес ще обичам. Ще накарам хората да вярват, че са нечии любими, нечии скъпи същества. Днес ще постеля мечтите си върху крехката тревица и ще открия не само тялото, но и душата си. Ще погледам небето и ще се помоля за опрощение. На какво ме научи животът? И какво още имам да уча?

Не мисли за утре, а избери да живееш днес

1. Всички нараняваме и биваме наранявани, но трябва да прощаваме. Защото всяко същество е с мисия на Земята. Независимо дали ще ни покаже добрата страна на света… или лошата. Днес наричам това Урок на живота. Днес ще се насладя на усмивката на звездите и ще поспра за малко при розите. Ще ги полея със сълзите на отминалите болки… и ще се опитам да забравя. Защото тровят душата ми, а тя е достатъчно крехка, за да се опитвам да я чупя ежечасно.

2. Ще наредя обърканото си битие и ще направя място за времето, което така безмилостно изтича между пръстите. Ще поспра, ще се ослушам и няма да отмина никое ”обичам те”. Защото знам, че идва от далечни разстояния, “…изречено с очи, с глас или в мълчание”. Ще му отвърна с “Обичам”. Светът ни има нужда от любов, от капка вяра.

3. Ще се науча да усещам полъха на вятъра, ще полетя с него волно. Прегръдката му – толкова сърдечна – милва всяка фибра в тялото ми. Ще изхвърля всички черни дрехи и ще се обличам цветно. Ще пея все едно не ме чува никой и ще танцувам под дъжда пред погледите на всички!

Вижте още: 1000 топчета промениха живота ми

4. Ще се науча да не бързам. Да не хващам изрично най-ранния влак. Ще се събуждам сутрин до любимия и ще милвам лицето му, докато очите му не ме погледнат. Видя ли се отразена в тях, ще потъна в сънливата им нежност.

5. Ще отворя широко очите си, защото светлината е всяко начало. Ще се вслушвам в песента на птиците… и в простите думи. Смисълът не е в притежанието на нещо съвършено, а в онова, което вземаш, отглеждаш и го правиш такова. Защото съвършенството е вътре в нас. Нека дадем частица от него на другите.

Не мисли за утре, защото днес е денят

Изкуството да сме Хора

6. Ще поспра да помилвам всяко животно, защото ласката е нещо толкова просто, толкова лесно. Нещо, което си вярвах, че пазя за нещо, за някой. А тя е за всички.

7. Докосвайте… докосването е грижа, любов!

8. Научих, че е не е лесно да се живее. Светът е объркан, често пъти нечестен. Научих, че именно в стремежа, а не в победата, се крие истинската сладост от успеха.

9. Следващият път, когато си помислите, че нямате нищо, че сте безпомощни и безполезни, се огледайте и вижте човечеца, който има два лева в джоба си и се чуди как да нахрани себе си и жена си.

10. Научили сте се да плачете за нов телефон… ( лаптоп… или подобно), а има хора, които плачат, защото нямат покрив над главата си.

11. Нещастни сте, защото смятате, че сте неоценени, пренебрегнати, но погледнете нещастието и скръбта в душите на родители, чието дете е сакато.

12. Вижте сляпото момче, в чиито патерици се препъват непохватните и куцият дядо, който няма къде да седне в метрото, защото никой не му отстъпва мястото си.

Вижте още: Слепи за красотата. Но разказвача видя…

13. Помнете че “…човек може да загуби всичко, докато преследва едно нищо.” (“Проницателят”, Анди Андрюс) затова внимателно подбирайте целите си, степенувайте приоритетите си и никога не забравяйте, че основното ви задължение е да бъдете Щастливи!

14. Спрете да изричате големи думи, а разбирайте малките неща.

15. Правете разлика между преходното и окончателното. Живейте с първото и се примирете с второто. Не се борете с неизбежното. Посрещнете го с усмивка.

Не мисли за утре

Ще поспра да помилвам всяко животно, защото ласката е нещо толкова просто…

16. Не пазете диети. Част от човечеството умира от глад. Не си играйте с живота. Не го гонете. Не го проклинайте. Това, което има да ви се случва винаги ще ви пресреща. Не оставяйте дните си празни.

Изкуството е да се радваш на малкото, да откриваш смисъл в простото. Изкуството да сме Хора.

Етикети:

За автора

Стефани Евгениева

Здравейте! Казвам се Стефани и тази година завършвам Индустриален бизнес в УНСС. Въпреки образованието си изпитвам една огромна и необяснима любов към думите и всеки възможен начин за тяхното изразяване. Вярвам, че изкуството и особено писателското изкуство, е по- особено състояние на ума и душата и когато срещаш съмишленици, искащи да разпространяват това изкуство с толкова старание, усърдие и любов, трябва да ги подкрепиш. Обичам да пиша за много и различни неща. Едно от тях е модата, но не от суетност, а от вяра, че винаги вътрешната и външната красота трябва да вървят рамо до рамо, за да носят хармония. Достоевски го казал най- добре: “Красотата ще спаси света”!