Неподредено

Животът, в по – голямата си част, е един кръговрат от неочаквани събития, емоции и изживявания. Но именно там се крие чарът му.

Правим планове, но те не винаги се осъществяват. Имаме мечти, преследваме ги, но и постоянно мрънкаме, че всичко не се случва, както сме го искали.

Нищо никога не е подредено. Животът ти не е праволинеен, котката не е послушна, бойлерът понякога загрява по-бавно. Междувременно, нямаш идея какво се случва около теб или вътре в теб. Нищо никога не е подредено.

 

Правиш планове под общата идея, че ако направиш достатъчно много, статистически, някои от тях ще се изпълнят. Живееш хаотично, както подобава на балканския ти произход и бохемската ти душа. Не спираш на едно място, не изчакваш до утре, не се сдържаш да кажеш директно нещо, което е осенило поразхвърления ти ум.

И всъщност, така е по-хубаво. Подреденото е стерилно, скучно и бездушевно. Най-хубавите неща в живота не са подредени и не биха били същите, ако някой реши да ги подреди. Ти плуваш в хаоса, радваш му се, губиш се за малко в него, за да се намериш по-цяла и пълнокръвна. Не разбираш хората, които подреждат бюрата си на излизане от офиса.