Никога не се отказвай

Вижте защо...

07.07.2016

Всички сме чували, че човек трябва да се бори за мечтите си. На теория всичко е ясно, но когато става дума за практика, хората са по-често склонни да се отказват.

Никога не се отказвай. Ето защо:

Никога няма да разберете какво е щяло да стане – представете си цял живот да живеете с идеята, че нещата са можели да протичат по-различен начин. Да обвинявате всичко и всички и по този начин да правите себе си и другите нещастни. Не ви харесва тази идея нали? Затова забравете мисли от типа “Какво щеше да стане ако…” и се задействайте.

Премахнете драмата от своя живот – колкото и да се радвате на своята емоционалност и чувствителност истината е, че тя по-скоро Ви пречи и стои като една голяма преграда между вас и мечите Ви. Драматизирането на всичко ви кара да се съмнявате непрекъснато в собствените Ви умения и във възможностите на другите. Също така ще Ви отклони дотолкова от пътя ви , че да забравите накъде сте тръгнали. Затова отърсете се от излишния емоционален багаж, това ще премахне емоционалния стрес и ще ви направи по-креативни и целеустремени личности.

Вижте още: Никога не се отказвайте от мечтите си

Провалите и победите са само в съзнанието ни – има само едно нещо в човешкия живот, което е крайно, всичко друго не е окончателно. Сами избираме, колко дълбоко да изживяваме случките в нашия живот. Така че, не приемайте спънките по пътя на сериозно помнете, че винаги има начин.

Винаги има начин – не позволявайте да Ви казват дали можете да се справите с дадена задача или не. Горчивата истина е, че за да има победители трябва да има и победени. Хората не са светци, а просто… хора. Не очаквайте винаги да Ви подкрепят и да ви застелят пътечка от цветя и свещи. Затова седнете и помислете, какво можете да измислете: ако не стане по един начин, може да стане по-друг.

Никога не се отказвай

Никога не се отказвай от мечтите си!

Имате цялото време на света… е поне един човешки живот – никога не е късно да постигнете целите си. Една от причините да се откажете от мечтите си, е да повярвате, че ви е ”минало времето” и се примирявате, с каквото и да е. Големият човек не е този, който може да поема повече отговорности, а този, който може да носи отговорност за собственото си състояние.

Нищо страшно няма, ако не познавате стотина човека – колкото повече познанства завързвате толкова по-емоционално изтощени или объркани сте. Освен това няма нужда да се раздавате и да радвате околните, това е най-прекия път да се почувствате жертви и недооценени. Не че трябва да сте асоциални, но не се набутвайте на всяка цена в колектива – отнема време, сили и нерви.

Гост автор: Гергана Георгиева

Етикети:

За автора

Списание VIP