Никога не се отказвай!

Не спирайте да се борите за мечтите си!

04.09.2017

Всички сме чували, че човек трябва да се бори за мечтите си.  На теория всичко е ясно, но когато става дума за практика, хората са по-често склонни да се отказват.

Никога не се отказвай от мечтите си. Ето защо:

Никога няма да разберете какво е щяло да стане – представете си цял живот да живеете с идеята, че нещата са можели да протичат по различен начин. Да обвинявате всичко и всички, и по този да начин да правите себе си и другите нещастни. Не ви харесва тази идея нали? Затова забравете мислите от типа “Какво щеше да стани ако…” и се задействайте.

Премахнете драмата от своя живот – колкото и да се радвате на своята емоционалност и чувствителност истината е, че тя по-скоро ви пречи и стои като една голяма преграда между вас и мечите ви. Драматизирането на всичко ви кара да се съмнявате непрекъснато в собствените си умения и във възможностите на другите. Също така ще ви отклони дотолкова от пътя, че да забравите накъде сте тръгнали. Затова отърсете се от излишния емоционален багаж. Това ще премахне емоционалния стрес и ще ви направи по-креативни и целеустремени личности.

Провалите и победите са само в съзнанието ни – има само едно нещо в човешкия живот, което е крайно – всичко друго не е окончателно. Сами избираме, колко дълбоко да изживяваме случките в нашия живот. Така че, спънките по пътя не ги приемайте на сериозно помнете, че винаги има начин.

Винаги има начин каквото и да се случва – не позволявайте да ви казват дали можете да се справите с дадена задача или не. Горчивата истина е, че за да има победители трябва да има победени. Хората не са светци, а просто… хора. Не очаквайте винаги да ви подкрепят и да ви застелят пътечка от цветя и свещи. Затова седнете и помислете, какво можете да измислете, ако не стане по един начин, може и да стане от двайстия път.

Никога не се отказвай от мечтите си!

Бори се до край, колкото и трудно да е!

Имате цялото време на света… е поне един човешки живот – никога не е късно да постигнеш целите си на 20, 40, 60 години. Една от причинете да се откажете от мечтите си е да вярвате, че ви е “минало времето” и се примирявате, с каквото и да е.  Големият човек не е този, който може да поема повече отговорности, а този който може да носи отговорност за собствено си състояние.

Нищо страшно няма, ако не познавате стотина човека – колкото повече познанства завързвате толкова ставате по-емоционално изтощени или объркани. Освен това няма нужда да се раздавате и да радвате околните, това е най-прекият път да се почувствате жертви и недооценени. Не че трябва да сте асоциални, но не се набутвайте на всяка цена в колектива.

Гост Автор: Гергана Георгиева

Етикети:

За автора

Списание VIP