Огледален живот

10.03.2013

mirror

Той се събуди. Стана да се оправи. Апартаментът му бе доста кичозен и луксозен. Тузарският му начин на живот го предразполагаше. Беше готов да тръгва за работа. Едва на 23 години е постигнал всичко, за което мечтае един човек. Банковата му сметка е огромна. Работата му – много отговорна и въпреки, че беше доста разхвърлен в живота си… някак си се справяше. Винаги рискуваше, но рисковете му бяха оправдани от резултатите. Остави извинителна бележка на момичето в леглото и тръгна. Работеше наблизо, едва на няколко пресечки. Вървеше замислен… Из главата му се въртяха мисли, за това какъв късметлия е, че е получил всичко, за което е мечтал… На ъгъла, онзи ъгъл, покрай който минаваше всеки божи ден, седеше един бездомник… Никога не го забелязваше… Винаги преминаваше покрай него замислен, понякога за работа, понякога за снощната вечер или за нещо друго… А бездомникът беше там и днес, свит до студената стена, скрит от преминаващите… На другия ден сценарият се повтори. Но имаше нещо различно, нещо което той не забелязваше… Ъгълът бе безлюден!

empty_corner

Петнадесет години по-късно, той се събуди… Умираше от студ. Денят бе леко ветровит, но за него си бе направо мразовит. Нещата се бяха променили. Животът мечта, вече не съществуваше. Множеството рискове, които поемаше, го бяха оставили на улицата. Разпиляният му и безотговорен начин на живот спомогнаха да загуби всичко, което имаше. Едва на 38, а изглеждаше на около 60. Беше толкова състарен и овехтял… Днес, дом му бяха няколко кашона на ъгъла, до стария му апартамент. Седеше, сгушен до стената и гледаше, гледаше как хората, от които бе и той някога, бързаха за работа и го подминаваха… Беше изгубил надежда, беше се предал… В един момент, не можа да спре сълзите си и приближи глава до стената, за да се скрие от преминаващите пешеходци… Тогава забеляза леко издълбан надпис в стената, няколко думички правиха едно изречение. Бяха трудни за четене, издълбани с джобно ножче. Загледа се и успя да прочете написаното: „Някога и аз бях като вас…”.

Автор: Атанас Деспов

Етикети:

За автора

Виолета Петрова

Здравейте. Аз съм Виолета Петрова, съосновател на Списание VIP.
Основните теми, по които пиша в списанието са в областта на личностното развитие, бизнеса и материали за интересни новини, на които попадам. За мен списанието не е работа. То е хоби, любов, семейство. Най-важното е да сме винаги иновативни, позитивни и упорити.