Остерия Барбароса – кухня и култура

Домът на автентичната италианска кухня

13.08.2014

Ако търсите място в центъра на София, където да проведете бизнес обяд, да празнувате семейно тържество, да се забавлявате с компания или да поканите любимия човек на романтична вечеря, то ресторантът, за който ще прочетете по-долу, е Вашето място!

Вече две години Остерия Барбароса радва клиентите си с автентична италианска кухня.

В Италия с наименованието „остерия” се наричат типичните малки семейни ресторантчета. Едно от нещата, които отличават „Барбароса” от другите италиански ресторанти е това, че продуктите се внасят директно от Италия – зеленчуци, пресни месни и рибни деликатеси. За кухнята също така се избират и най-качествените продукти от българските производители.

На място се приготвя лигурското хлебче, с което персоналът посреща гостите, както и прочутата паста – специалитет на остерията. За неповторимия вкус на пастата допринасят автентичните инструменти за пригиготвянето й, използвани в Италия още от античността. По този начин в храната се избягва употребата на консерванти и се ползват само натурални съставки. Друга изненада за клиентите е метр-шоколатиер с патентовано семифредо. Акцент на този десерт е стръкче мента – прясно набрано от градината на ресторанта и нарязани ягоди.

Остерия Барбароса е един от най-добрите италиански ресторанти

Остерия Барбароса – истинска италианска наслада!

И като заговорихме за храната, нека ви разкажа за една вечеря в ресторанта, която остави в мен незабравим и много красив спомен.

Всяка сряда в градината на Остерия Барбароса свири жива музика – класика, италиански песни и мелодии на цигулка и синтезатор. Представете си лятната, топла софийска вечер и приятната атмосфера, която посреща гостите в градината. Стилна обстановка с богата, но ненатрапчива декорация, красива посуда и типични покривки на червени и бели квадратчета. Подобни съм виждал в една тратория, близо до фонтана Ди Треви в Рим. За лятото вариантите са два – да седнем вътре в салона на остерията или навън, в градината. Избираме второто.

Тази вечер имам удоволствието да съм в компанията на прекрасна дама – умна и красива. Настаняваме се на малка масичка в единия ъгъл, градината е почти изцяло пълна с клиенти и е въпрос на късмет да намериш свободна маса. Персоналът е  учтив и компетентен и като за начало поръчваме салата капрезе с биволска моцарела, домашно приготвено песто „дженовезе”, зехтин, кедрови ядки и розови домати. Комплимент от заведението е гарафата с вода и микс от домашно приготвен хляб, а към тях поръчваме и бутилка совиньон блан от Trentino alto Adige.

Остерия Барбароса разполага със страхотен персонал

Страхотният персонал на Остерия Барбароса

Освен красиво аранжирана, салатата приятно ме изненадва с количеството моцарела в нея, което съвсем не е символично, както в повечето италиански ресторанти. След салатата избрахме да поръчаме пица с брезаола и рукола. Изненадах ли ви? Брезаолата представлява тънко нарязано телешко обезсолено месо, което е по-добрият вариант от прошутото, защото няма жили в него. Аз си взимам и пица с четири сирена, за да разбера дали наистина тук се правят най-добрите пици в страната, както твърди една градска легенда. Ами… оказа се, че това е факт!

Знаете ли, че Пармиджано Реджано (Parimigiano Reggiano), или както му казваме в България- пармезан, е класическо италианско сирене, известно и ценено в цял свят заради своите особености, неподлежащи на имитация. Най-известното и точно сведение за пармиджано датира от 1350 година, а именно- прочутото произведение на Бокачо “Декамерон“. Марката и наименованието Пармиджано Реджано са запазени за сиренето, произвеждано в провинциите на Модена, Парма и Реджо Емилия, Болоня и Мантова.

Вижте още: 5 въпроса към собственика на остерия „Барбароса”

И за финал – безкофеионово италианско еспресо корте и шоколадово семифредо с ягоди – перфектният завършек на вечерта. Оглеждам се и се оказва, че ние сме последните клиенти на остерията.

Ако и вие като мен сте почитатели на италианската кухня и култура, усетете духа на Италия в остерия Барбароса.

Гост автор: Димитър Владиков, автор на пътеписи, разкази, статии и романи