“Азът” в персоналистката философия

Колко са съществуващите хора в една връзка?

08.04.2013

Има множество отговори на този въпрос, но само един е правилният. Аз – “Азът” олицетворен от множество психолози и философи участва винаги. Това е всеки един от нас,който е самостоятелна единица. Аз – образът условно би могъл да бъде разделен на две: личен и социален. Всеки един от тях може да бъде допълнително разделен на по две – реален и идеален.Така се получават съответно: идеален личен Аз-образ (какъвто иска да бъде всеки), реален личен Аз – образ (какъвто е всеки според собствените му представи), идеален социален Аз-образ (като такъв какъвто би искал да бъде възприет всеки от околните) и реален социален Аз-образ (представите на всеки за начина, по който другите го възприемат).

Представяме ви “Азът” в персоналистката философия

С една дума “Азът” представлява съвкупността от представите на даден човек за собствената му същност и оценките, които си дава.Това е строго индивидуална същност, която всеки от нас избира и възприема по свой начин. Но този факт е чисто психологически анализиран, без намесата на втори или трети човек. В реалност никого от нас не е имунизиран срещу човешките взаимоотношения, които “Азът” си създава.

Вторият участник до “Азът” си “Ти”. Как или защо..? Хмм..

Когато създаваме връзки, ние ги осъществяваме по различни начини и според определени обстоятелства. Всеки избира сам враговете, приятелите, любимите си, но границата на “Азът” приключва до тук, защото когато се намеси “Ти” (другият събеседник) се осъществява връзка. Като горе споменатото всеки сам избира дали да е вражеска, приятелска или любовна. Така “Азът” престава да бъде самостоятелно съществуваща единица. Пример за персоналистката философия са няколко човека:

Най-големият руски персоналист е Николай Бердяев. Централно понятие за него са личността и свободата. Голяма част от произведенията му засягат социални проблеми, очертава и виждането си за по-добре устроено общество. Той има за идеал общество, при което доминира духовното и божественото, но не олицетворявано от църковни или държавни йерархии. Като основен акцент е изведена идеята за “самопознанието”, в което Бердяев вижда единствения смисъл. Той не омаловажава познанието за външното, а го възприема като етап и материал по пътя към самопознанието. Пол Рикьор също се занимава с идеята за личността: Как човек разбира себе си и с това помага за развитието на личността. Творчеството му започва след войната под знака на “Философията на волята” и социалната етика. Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика, а после до поетиката на времето и действието, която скъсва със струкуралисткото ограничение на езиковата дейност. Но освен персоналистката философия съществуват и представители на диалогичната.

Еманюел Левинас се заема с идеята за диалога и другостта. Според него всеки за нас е другият и трябва да бъдем по-внимателни към другостта. Според него философията е немонологична. Твърди, че трансцендентното не е нито плячка, грижливо пазена от религията, нито единствената философска истина. Приканва към възприемането на абсолютното от гледна точка на атеиста. Според него монотеистичната вяра предполага метафизичен атеизъм, пригодност за живот отделено: етично поведение. Отделянето става със самото същество.То е дистанция между “Същото и Другото”.

Според Мартин Бубер има два вида философия, която засяга пряко въпроса за “Колко хора съществуват в една връзка”. Аз-Ти-Ние. Същинският живот се намира в прекия диалог, а именно Аз и Ти. Онтологията на диалога трябва да се прави от срещата между Аз и ти, а личността се изгражда по начина, по който се осъществява комуникацията с другия.

Третият не е нито човек, нито събеседник. Това е общото, което просъществува между Аз и Ти. Това е общото “Ние”. Не е толкова лесно обяснено както се очаква да бъде, а е далеч по-разширено. Но то не се създава от кой да е, както и от мен, а от самите Нас-самите и индивидуално един за друг.

Щом откриеш кой си ти и избереш хората до себе си, можеш да разбереш и отговориш сам на въпроса си: “Кои сме Ние?”

Автор: Луиза Попова

Етикети:

За автора

Списание VIP