ПУкажи на тия хора… как ги мяташ, колко са раздаваш…

За хората, музиката и салфетките

20.01.2015

Вчера срещнах един стар познат, който беше крайно възмутен от мой статус, в който описвам голяма част от мъжете, ходещи в чалга заведения.

За да ви стане ясно, ще цитирам статуса си:

„Все още се питам какво точно правят мъжете (претендиращи, че са готини) в чалга дискотеките??

А. Въртят гюбеци на Тони Стораро (много мъжко, да….)

Б. Припяват си песни на Преслава, Алисия и всички поп-фолк изпълнителки (още по-мъжко хаха)

В. Свалят пияни ученички (защо пък не, поне ще им вържат)

Г. Мятат 10000 салфетки и се мислят за гЪзари (е, от това по-селско, ако има, кажете ми кое е ) Чакам вашите отговори! Всеки един се приема за верен„

Засегнат по някакъв начин от думите ми, моят добър познат започна да ми се обяснява, все едно искаше да се защити пред мен:

„Виж сега, мила ми приятелко. Аз съм 28 годишен, така да се каже симпатичен и спретнат мъж. Имам висше образование, магистърска степен, работя в международна компания, знам два езика, имам добра култура, мога да пиша правилно, да говоря правилно, използвам думи, като „Моля”, „Извинете” и „Благодаря”.

Никога не заговарям хубаво момиче с думите: „Много яка мацка си, ай да те водя на барче и после се мятаме на някоя чалготека.”

Имам елементарно възпитание (за което се пееше в една НЕчалга песен).

Имам добри и умни приятели, уважавам семейството си, изкарвам парите си сам, влагам ги в неща, които ще ми помогнат в бъдеще и така …

И освен всичко, което изброих, аз слушам чалга, харесвам Тони Стораро, Преслава, Галена и т.н. и много често можеш да ме видиш с голяма компания във Варненските чалга дискотеки.

Е, кажи ми, това прави ли ме част от онези мъже, които си описала в поста си? Защо мнението ти за хората, които ходят по такива места е толкова крайно? Какво си мислиш, че ние не сме толкова умни, толкова образовани и толкова възпитани, колкото хората, които слушат друг тип музика?”

Усмихнах се. Предложих му да седнем на една пейка, да си поеме дъх, да изпуши една цигара и да се успокои. Не мислих, че един мой коментар може да повлияе на някого по такъв начин.

ПУкажи на тия хора… как ги мяташ или един разказ за чалгарите, салфетките и гюбеците?

Това, което той ми каза определено ми хареса и ми даде още теми за размисъл (писателите сме така – дай им една дума и могат да ти напишат цяла книга). И започнах:

„Знам, че си от този тип момчета, знам, че си умен, знам как се държиш с хората и знам, че за разлика от много други (което е доста жалко) имаш добра култура.

Не те виня за това, че слушаш чалга, нито за това какви места посещаваш.

Живеем в свободна държава, а от всички неща по света най-много ценя правото на избор и личната свобода. Всеки да може да прави това, което иска и да говори това, което мисли!

Нека започнем с музиката! Разликата между „Покажи на тия хора, как се мяташ, как го бараш” и „Дай ми го дай, в ръцете дай”, „Да ти готвя ли, да те почвам ли” е почти никаква, да си кажем направо – разлика няма! Въпреки това някои хора предпочитат Криско.

Той определено не е примерът, който искам или мога да дам, няма и да го направя (независимо, че и аз го слушам). Много се изписа по повод песента му с Мария Илиева (която въпреки всичко ми харесва), затова няма да влизам в темата.. Текстът и музиката на тези песни определено няма да научи децата на нищо смислено, нито пък нас.

Но все пак има учебници, учители, учебни заведения и родители, които са поели отговорността да ни образоват. Музиката има съвсем различна функция – да ни забавлява. И щом една песен те кара да се усмихнеш, да забравиш за всички грижи и проблеми, да станеш и да танцуваш – то значи тя е добра песен (дори и да е на Илиян, Фики, Азис и т.н.). Тази песен може да въздейства по най-добрия начин на теб, на тях, но не на мен, например.

Просто въпрос на вкус.

Ето за това оставям музиката на страна. Тук имам твърдо мнение и то е, че музиката се дели на хубава и лоша, стойностна и пошла. Не слушам чалга, но мога да заявя, че има такива поп-фолк парчета, които вдигат на крака дори и най-верните фенове на хеви метъла (като например Милко Калайджиев – За да те забравя), те са класика!

Но онези, които може да чуете в ранните часове по дискотеки, онези, на които се мятат върли гюбеци от момичета и момчета дори, онези, които нямат текст, т.нар. „мазни кючеци”, е те според мен трябва да се забранят със закон!!!

И спирам до тук, защото това е друга тема и както казах, постът ми не е насочен срещу чалгата или която и да е музика.

Не става въпрос и за заведенията!

Виждала съм снимки на чалга дискотеки, влизала съм в някои дори. Тук мога да призная, че освен долнопробни дупки (с извинение), някои от заведенията наистина са за похвала. Изискана обстановка, оригинален интериор, добър персонал, страхотно обслужване, идеално озвучаване.

Разбира се, винаги съм си предпочитала клубовете, изглеждат ми някак „друга класа”, но въпреки това признавам, че и някои чалга дискотеки са „на ниво”.

ПУкажи на тия хора... как ги мяташ

Чалготеките в България

Така че не те виня и за това къде си избрал да ходиш. Стига да се чувстваш приятно, да си с хубава компания, да можеш да се отпуснеш и забавляваш – нали в това е смисълът.

И вече стигам до главната тема. Това, което имам предвид с поста си. Поведението на българските мъже (и жени).

То, мили ми приятелю, е под всякаква критика. Особено в чалга дискотеките.

Не говоря за твоето или моето, говоря за поведението на една голяма (масова) част от посетителите на този вид заведения!

Спомням си като бях първи курс, слушах чалга – ето, признах си.

Събирахме се голяма компания, все готини хора. И мога да заявя, че всички бяха умни, начетени, възпитани, амбициозни (не искам да ги хваля, но това е истината).

Излизахме на дискотека, танцувахме до сутринта, пихме, но никога не сме се държали като „изпуснати от село в големия град”, никой никога не е влизал в конфликт, нямало е нито комични, нито трагични ситуации.

Прибирахме се после по живо, по здраво, доволни и леко уморени от танци…и така до следващия път.

С годините, обаче, нещата малко се промениха. Забелязва се как голяма част от хората в чалга дискотеките (предимно студенти) се наливат с алкохол сякаш за последно, залитат, падат, сбиват се. Хората стават все по-глупави, смешни, агресивни и сбъркани…

И отново подчертавам, че не говоря само за мъжката част.

После пък дойде новата мода…

„Покажи на тия хора.. как ги мяташ …”  и безброй салфетки всяка вечер бяха унищожени от най-големите фенове на Тони Стораро и Азис.

Правейки този доста селски спектакъл, мъжете сякаш се мислят за „големи”, гледат с един великодушен поглед, а след това отиват при симпатичните момиченца с/без поли (не мога да определя дали една педя плат може да се нарече пола), черпят ги евтино уиски и се чувстват като най-вървежните в дискотеката.

Други пък, решили само да се забавляват, без да зарибяват ученички, разкопчават ризите си (някои направо ги махат „Да падат дрехи и задръжки”), показвайки напомпени тела, докато се кълчат, вече доста потни, припявайки си „Habibi лей, habibi лей, ще бъда твоя, повикай ме. Обичам те! Обичам те!…”

ПУкажи на тия хора... как ги мяташ, колко са раздаваш…

Яко парти мм.. да..

Добре е все пак да изберете мъже ли ще сте или жени, и наистина няма нужда да слагате статус: И.И. „ Да ти готвя ли, да ти чистя ли, или направо да те почвам” е в  Час Пик.

И като споменахме социалните мрежи, се сетих за още един тип мъже – гЪзарите, който сядат на ВИП сепарето, поръчват бутилка Джони, гледат важно, много внимателно оглеждат всички момичета в дискотеката, казват на приятелите си: „Ей, тая ще я прасна тази вечер, да знаете!”  и в същото време си цъкат из Фейсбук, защото нищо друго не им е толкова интересно.

Те никога няма да станат да танцуват – това е под тяхното ниво. Те не търсят забавление, търсят показност и внимание от някоя намазана силиконова студентка. И ще го получат, да! Поне няма да си тръгнат с празни ръце.

Виж, не казвам, че ситуацията по баровете и клубовете, където не се слуша чалга е много по-розова, но там поне салфетките са забранени. И дано си остане така, защото ако и там почнат да ги хвърлят, представи си още колко салфетки ще погубим. Защоо???

Ако можех само да взема всички тези салфетки и да изчистя с тях цялата порнография, с която са се оцапали повече мъже и жени в страната ни, дали нещата щяха ли станат малко по-добре?

Не съм сигурна, но няма и да разбера, ако продължават да се мятат салфетки.

Друг плюс на заведенията без чалга: Все още няма и хора с разкопчани ризи, няма и кълчещи се студентки по баровете.

Надявам се и скоро да няма…

Така че, драги ми приятелю, не се чувствай засегнат, ако не виждаш себе си в описанието ми, излизай, където ти е приятно, с когото ти е хубаво и слушай, каквото ти е на душата.

Но помни – това, на което може да те „научат” чалга дискотеките, в никое училище няма да го научиш. За да бъде уважаван един човек, първо трябва да се научи да уважава себе си. И никога да не се подценява!

Уважавай се – спаси салфетка!”

Приятелят ми беше изпушил около 10 цигари, докато ме слушаше. Не каза нищо… Предположих, че е съгласен с мен или поне с някои от нещата, нали мълчанието било знак на съгласие. Усмихна се и каза, че трябва да тръгва за работа.

В този момент телефонът му звънна. Когато вдигна разбрах, че едни негови приятели щели да ходят на Час Пик или Плаза. Той отново се усмихна, махна ми за довиждане и тръгна. Това, което успях да чуя бе: „Днес не ме бройте, този път ще си остана вкъщи.”

„Един е спасен!”, помислих си и усмихната продължих по пътя си…

Етикети:

За автора

Надежда Георгиева

Аз съм Надежда Георгиева, на 24 години. Завършила съм спец. Маркетинг и Мениджмънт, а в момента съм последна година Журналистика. Обичам да пиша за нещата от живота, които вълнуват всички и от известно време се занимавам с писане на авторски текстове и превод на статии. Аз съм общителна, усмихната, позитивна и много упорита личност. Вярвам, че човек може да постигне всичко, което иска стига да се зареди с достатъчно сили, вяра и търпение. Много искам да се реализирам в сферата на журналистика и ПР, и някой ден да бъда част от голяма медия.