Посока на пречупване

Стрелките, които поставяме днес, са същите, които ще следваме утре

19.02.2017

Навсякъде виждаме стрелки. Часовници. Новини. Репортажи. Граници. Табели. Коридори. Политики. Имиграции. Накъде сочат те? Какво искат да ни покажат или в какво да ни завихрят? Различават ли ни? Всъщност какво знаем за посоките в днешно време?

Посока на пречупване

Все по-често се забелязва едно подводно течение в медиите и обществото. Привидната ни толерантност избива постепенно в коментари и изразни средства и разкрива своята лицемерност. Идеята, че между хората не би трябвало да има граници спрямо техния произход, изповедание, раса или местонахождение, е основната движеща сила на новото време. Човечеството е минало през войни и режими, за да стигне до съвременната концепция за глобалното село и въобще глобалното общество. Но каква е реалността? В последните няколко години наблюдаваме присъствието на явления като “расизъм”, “нестабилност”, “конфликти”, “тероризъм на религиозна основа”… Какво се случва? Коя посока избрахме, че стигаме до началото на един кръговрат на грешките? Кога решихме, че сме извървели пътя на себеопознаването и приемането на другите?

Разбира се, винаги си казваме, че има една точка на пречупване и след нейното достигане – всичко ще е наред.

Какво обаче се случва, когато точката стане низ от линии? Линии, които вплитат в себе си социални, политически и екологични аспекти?

Посока на пречупване

Нещото, което обединява всички хора – изборите

Нещото, което обединява всички хора – независимо от възраст, произход, религиозна принадлежност, физически проблеми или националност – това са изборите. Всеки човек поема по даден път в един или друг момент. Може да сте на 15 или 50, но никога не е късно да ви се наложи да изберете посока на развитие. Духовен или емоционален, новият ви път е посоката, която избирате. Поемайки по нея, жертвата на част от качествата ви е неизбежна. Изборът на един път, който смятаме за правилен, често ни кара да се пречупим в началото. Трябва “онова нещо” да щракне, за да осъзнаем напълно отказа си от това си Аз. Пътят в дадена посока, настоящата посока, ни обединява. Всеки жертва по нещо, за да открие същността си. Нима това метафизично събитие може да принадлежи само на дадена общност?… Вие решавате.

Стрелките, които поставяме днес, са същите, които ще следваме утре. Може да е жест в супермаркета, заповед на министерство или бизнес сделка – това, което правите днес е маркиране и следване на посоката, която избирате. Добре би било да се замислим върху посоките, които сме избирали в ретроспекция. Това е пример – добър или лош – за онова, което можем да подобрим или развием. Както Джак Керуак е написал в “По пътя” ( няма как да е по-тематично) – краят на пътя никога не се достига.

Осмислянето на собствената посока разкрива какво ни е пречупило и какво сме преодолели. Да узнаем това значи да продължим да се развиваме и да обогатяваме хората около нас… А може би дори и света около нас. Разнообразието от посоки и увереността ни в тях – тези точки са фундамент за поемането към по-добра глобална посока. Просто се вгледайте в точките, които са ни пречупили…

Гост автор: Мина Константинова

Етикети:

За автора

Списание VIP