“Пътеводител за България” – криворазбраната цивилизация

За изкривените държавни пътища - един разказ от 1933 година

21.06.2014

В тези черни дни на порои, бедствия и безвъзвратно изгубени невинни човешки животи, не мога да напиша нищо положително….. Не мога да си представям, че нищо сериозно не се е случило само, защото вече над по-голямата част от Варна грее слънце.

Кой е виновен? Природа, държава, община….? Има ли вече значение, след като трагедията е факт и всичко случило се е безвъзвратно.

Мъка свива сърцето ми и с чиста съвест заявявам, че мразя тази “ДЪРЖАВА”! Мразя всичката помия, която изливат върху хората, мразя всички гнусни управници, мразя всичко, което избива и без това малобройните българи. За това ли стоим в България и се борим да успеем? Всъщност каква борба за успех, в тази мнима държава става въпрос за борба за оцеляване. Как да живееш спокойно, като знаеш че няма какво и кой да те защити, дори и сам не можеш да се опазиш…..

И всички онези славни българи, които са се борили за България, дали са живота си за нея, ще се обръщат в гроба, виждайки какво се случва….

И няма да говоря повече, понеже ще изкажа още много груби и грозни думи, описващи състоянието ни. Днес попаднах на един разказ от 1933 година на български художник, карикатурист и фейлетонист, Райко Алексиев, който звучи актуално и днес.

“Пътеводител за България – пътища и безпътие” – криворазбраната цивилизация….

За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.

Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“ . В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси.

“Пътеводител за България" нещата от живота

Старите ленти – Варна