Ревността убива ли любовта?

Тема за размисъл...

29.11.2017

Дали ревността убива любовта? Дали наистина е така или просто искаме повече независимост и само казваме, че ревността е проблемът?

Ревността погубва любовта? Да или не?

Ревността – ако има ревност, определено има любов… или не е така? Когато изпитваме ревност и се страхуваме да не изгубим любимия човек, има ли нещо лошо в това?… Не! Ние обичаме половинката си и не искаме да я изгубим. Да, вярно е, че понякога твърде голямата ревност не е приятна. Освен, че потискаме половинката си чрез ревността си, така нараняваме и нас самите. Но любовта е сложно нещо и май ревността е част от нея-независимо дали ни харесва или не.

Без ревност – хората, които не изпитват ревност със сигурност живеят по-спокойно от тези, които умират от ревност по половинките си. Но, ако няма ревност, има ли чувства и любов всъщност? Липсата на ревност не е ли равнозначно на безразличие? А кое е най-силното чувство?… безразличието (обич – омраза – безразличие!). Ако сме стигнали до тази фаза във връзката, наистина нещата няма да завършат добре. А може би тези хора, които не изпитват ревност, се доверяват на инстинктите си или по-скоро на верността и доверието?! Може би това им е достатъчно и поради тази причина не изпитват ревност.

Ревността убива ли любовта?

Може ли човек да обича без да ревнува?

Хората са различни – всеки изпада в различни житейски ситуации и всеки има различен опит от този на другия. Може би и това е причината, поради която всеки мисли за ревността като чувство по-различен начин. Като нещо лошо или нещо нормално и дори понякога полезно.

Златната среда е идеалното място – там ревността е в своите приемливи граници. Има ревност, но тя е само дотам, където не достига прекалената натрапчивост. И в същото време тя съществува. Съществува, защото без нея, дори и с голяма доза доверие, нещата могат да излязат извън контрол… Когато има прекалено много доверие, може да изпуснем нещата от контрол и накрая няма да завършат добре. Когато “отпуснем юздите” твърде много, понякога има вероятност дори и в по-късен етап да съжаляваме, че сме го направили.

Всичко зависи от нас самите. Трябва да не се поддаваме на силната ревност, но и не трябва да се предоверяваме!

Етикети:

За автора

Теодора Тенев

Казвам се Теодора Тенев, на 27 години. Завършила съм специалност ,,Маркетинг” в Русенския университет ,,Ангел Кънчев”. Обичам да чета и пиша и това са едни от любимите ми занимания, които ме правят истински щастлива. Освен да пиша статии, до момента съм написала и книга, която се казва ,,Игрите на съдбата”. Искам да се развивам в насока, която да може да ми позволи да пиша за неща, които ме вълнуват и искам да се докосна до хората чрез текстовете, които пиша.