Самоусъвършенстването

Всяко нещо с времето си

18.01.2018

Както са казали хората – „Всяко нещо с времето си”! И това е напълно вярно. Всеки един човек има различни виждания за живота, различни вярвания, живее собствения си живот както реши, че ще е най-добре за самия него. Но въпреки това е хубаво да се опитваме да следваме някои неписани правила.

С изминаването на годините нашите задължения стават все повече и повече, и е хубаво да се следва някакъв хронологичен ред. Защото, ако не го следваме може накрая да съжаляваме, че сме закъснели и дори може да се получи така, че и в последния момент да не можем да поправим нещата.

Самоусъвършенстването през различните етапи от живота

Детството – в нашето детство това, на което трябва да се радваме са игрите и безгрижните моменти. Не бива да бъдат отнети тези радости. Не бива едно малко дете да бъде карано да върши неща, които не са присъщи за неговата възраст.

Юношеството – вече като по-големи и разбиращи повече неща, освен да се занимаваме с приятни неща, трябва да вършим и неща за нашата възраст. Нито по-малко, нито повече, отколкото е присъщо за този период от живота.

Време на осъзнаване – вече като малко по-големи и вече с определени задължения и отговорности, вече трябва да седнем и да помислим добре какво бихме искали да ни се случи в бъдеще. Трябва да получим разбиране, подкрепа и напътствие от нашите родители. Да чуем те какво мислят, че би било най-добре за нас. Като например те да ни насочат какво би ни помогнало за по-нататъшното ни развитие. Защото при грешен избор и погрешна крачка, можем да съжаляваме много в даден следващ момент. Затова какво би било най-добре за нас да учим, в каква насока да се развием, накъде да тръгнем. Този етап зависи до голяма степен от нашите родители.

Самоусъвършенстването

Книгите помагат за нашето самоусъвършенстване

Време на действие – след като вече ни е ясна посоката на движение, е време да действаме и да направим така, че да се развиваме професионално. Постигайки професионални успехи, ние се чувстваме удовлетворени от самите себе си. Но идва момент, в който виждаме и усещаме, че сами не сме си достатъчни. Вече е настъпило времето, когато изпитваме нужда от половинка, човек до нас, който да ни обича, да ни подкрепя и да върви заедно с нас. Чувстваме се добре и спокойни, ако знаем, че до нас стои правилният човек и той мисли така за нас. Искаме да прекараме живота си заедно и се вричаме във вечна любов.

Да оставим следа след себе си – дошъл е моментът, в който вече сме готови на крачката за семейство (наш наследник). Тъй като да се вречем във вярна любов до последния миг, не ни прави истинско семейство с половинката ни. За да можем да кажем, че имаме семейство, наше семейство – това е детето. Детето сплотява двамата души и ги прави наистина семейство. Появата на своя собствена рожба, ни прави наистина пълноценни и изпълнени с толкова много любов. Тогава вече човек си дава сметка, че наистина е постигнал всичко. Да имаш дете е дар, който не всеки има щастието да получи, по едни или други причини. Но имаме ли възможността да се сдобием със свое собствено дете – това е безценен подарък, на който можем да разберем стойността чак след първата прегръдка.

Всичко се повтаря – и така… времето лети, дните отминават и всичко се повтаря. Ние съществуваме в един кръговрат. Кръговрата на живота…

Вече имаме всичко, от което някога сме имали нужда, вече сме в напреднала възраст, но вече сме постигнали всичко и това не ни плаши. И сега е време всичко да се повтори. Нашите деца някой ден ще пораснат, ще имат свои семейства, свои деца… а ние ще наблюдаваме отстрани как всичко е един кръговрат на живота…

Всяко нещо е хубаво да се случва тогава, когато му е времето. Нито по-рано, нито по-късно. А тогава, когато е дошъл правилният момент.

Така че мислете трезво и внимателно, защото решенията, които ще вземем днес, може да се окажат съдбоносни утре.

Етикети:

За автора

Теодора Тенев

Казвам се Теодора Тенев, на 27 години. Завършила съм специалност ,,Маркетинг" в Русенския университет ,,Ангел Кънчев". Обичам да чета и пиша и това са едни от любимите ми занимания, които ме правят истински щастлива. Освен да пиша статии, до момента съм написала и книга, която се казва ,,Игрите на съдбата". Искам да се развивам в насока, която да може да ми позволи да пиша за неща, които ме вълнуват и искам да се докосна до хората чрез текстовете, които пиша.