Споменът…

aboutworkingmemory

Споменът разказва за онова, което животът никога не връща. Понякога оставаш сам със себе си и размишляваш, връщаш се назад, и си казваш, „Колко неща са се променили, колко много, „Аз“, съм се променил“. Равносметката е, че всичко е толкова динамично, животът е въртележка, непрекъсното нещо се случва, нещо се променя. Може би, понякога ти се иска да си такъв, какъвто си бил преди. Иска ти се да промениш минали събития, да постъпиш по друг начин. Питаш се, до каква степен си се променил и какво си запазил от предишното „Аз“.  Преоткриваш се хиляди пъти след всяко препядствие в живота си. Дори искаш в един момент времето да спре, да кажеш „СТОП“ и да отдъхнеш. Спомените, както добрите, така и лошите, са част от нашето минало. Те са тази „червена лампичка“, която се задейства при всяка наша постъпка. Надявам се, всеки от Вас да е запазил много повече хубави спомени, отколкото неприятни. Те винаги успяват да ни заредят положително.

Споменът винаги остава там, в съзнанието ти, никой не може да ти го отнеме, но той е само „спомен“. Живейте в настоящето, „Тук и Сега“!

Автор: Десислава Черкезова