Станислав Яневски за Списание VIP

Виктор Крум или Гелето

19.11.2013

Здравейте, драги читатели. Изключително удоволствие е да Ви съобщим, че днес с нас е един вече доказал се не само на родната сцена, но и в чужбина български артист. Можете да го разпознаете като Виктор Крум от поредицата Хари Потър или като Гелето от супер хитовия роден сериал „Под прикритие”. С огромна радост Ви представяме Станислав Яневски.

Представяме ви интервю със Станислав Яневски за рубриката “Аз мога в България”

VIP: Здравей, Стан. Благодарим, че се съгласи да отговориш на въпросите ни въпреки натоварения си график. Искрено се надяваме, те да предизвикат в теб положителни емоции и усмивки.

Стан: Здравейте и благодаря за поканата.

1. Позволи ни да започнем в малко по-свободен стил. Какъв е Станислав Яневски в реалния живот? С какво обичаш да се занимаваш и колкото и тривиално да звучи как преминава един твой ден, ако нямаш професионални ангажименти?

Станислав Яневски в реалния живот е един много добър млад мъж, с голямо сърце, който печели уважението на мнозина със сериозност, честност и постоянство. Обичам да спортувам и да прекарвам време със семейството, близки и приятели, когато съм свободен. Също така съм любител на животинки и обичам да се занимавам с тях. Харесвам и екстремни спортове, карам мотор, катеря се по планини, разучавам нови терени, както и обичам да гледам научно-популярни филми, от които черпя знания за всякакви неща. Един нормален мой ден, когато нямам професионални ангажименти преминава съвсем нормално. Ставам по-нормално време, закусвам задължително, за да имам енергия за през деня. Върша си задачките, които съм си поставил от предния ден, пиша електронни писма, провеждам срещи, тренирам задължително ако не е ден за почивка и гледам да отделя и малко време за приятели. После отделям малко време на животинките, които имам, семейството и обичам на края на деня да остана сам с мислите си и да си подредя нещата за следващия ден и да премисля какво как е минало в изминалия ден. Съвсем нормален ден.

Станислав Яневски със специално интервю за Списание VIP

Стан за живота в София и Лондон

2. Роден си в София, град, в който има доста повече възможности, но и животът е доста по-суров и труден в дадени аспекти. Какво беше първото, на което те научи столицата? Какво ти даде и какво ти отне?

Да, родом съм от София, със софийски корени. Общо взето в България на друго място не съм роден, но прекарах много голяма част от живота си в Лондон. За Лондон заминах, когато бях малък и когато се върнах в София видях един много бързо развиващ се град. За съжаление бях неопитен и се сблъсках със злините на живота през късните часове, което беше нещо ново за мен. За съжаление в столицата цари една дивотия през късните часове, която е прераснала в нещо като зараза сред младите хора, но пък си има и много позитивни черти. Като за начало има повече възможности за развитите, повече хора, с които да се общува. Общо взето София не бих я заменил с нито един друг град, тъй като за мен София си е София и си ми е на сърцето!

3. Поредицата за Хари Потър има милиони фенове по целия свят. Разкажи ни как получи възможността да бъдеш част от голямото холивудско семейство. Смяташ ли, че това е бил, позволи ни така да се изразим, момента, който е дал тласък в кариерата ти?

Да определено смятам, че Хари Потър и Огнения Бокал беше стартът на кариерата ми, като актьор. До преди това не бях планувал да се развивам точно в тази сфера, но животът е непредсказуем. Възможността я получих, докато учих в Англия. Случайно ме видя една от кастинг агентките на поредицата и ме хареса, след което бях заведен в студията, където се снимаха филмите да се запозная с Майк Нюъл, който беше режисьор на филма. Всъщност първия човек, с когото се запознах беше Ема Уотсън. Невероятно момиче! Късметлия съм бил да бъде на точното място в точния момент…

Гелето даде интервю за Списание VIP

Стан за живота в българия и чужбина

4. Имаш голям професионален, а и житейски опит в чужбина. Как би определил живота извън България и този в него? Какви според теб са основните разлики и има ли прилики? В кои аспекти от живота трябва да работим ние, българите, като нация, за да се развиваме и да създадем толкова дълго чаканото добро бъдеще?

Доста голяма част от живота си съм прекарал в чужбина и продължавам да прекарвам. Работата ми е свързана с много пътувания и дори в момента съм в Австралия по желание на тукашните ми фенове. Животът навън е много различен във всеки смисъл на думата. Винаги казвам едно, илюзия е, че всичко е по-добре и, че животът е по-лесен. Замислете се, извън България, където и да отидем винаги сме чужденци. Като изключим това, всяка държава си има своите плюсове и минуси. Всяка държава си има бедните и богатите, борещите се и тези, които са богопомазани. За съжаление в държавите с по-добре развити икономики стандарта на живот е по-висок, следователно са по-спокойни, усмихнати и приветливи, докато при нас за съжаление нещата не стоят точно така. Докато в другите държави с добър икономически статут се наблюдават едни партийни сили, които да водят страната си напред, при нас се наблюдава едно жонглиране на цветове, партии, интереси… все неща, които не работят за народа и подобрението на статута ни като държава. Всичко това съответно рефлектира върху народа ни, който се труди и се мъчи, за да има какво да се сложи на трапезата. Нещата са много трудни и сиви в момента у нас за съжаление. Ние сме велик народ с много силна история и постижения в цял свят, но сме разделени, което е голяма грешка. Може би 500 годишното робство, след това и комунизма са ни смазали самочувствието и са ни промили мозъците… трябва да мине много време преди да се съберем отново и да започнем да работим като един добре сработен двигател, като локомотив! Това ни е главният проблем, че не сме единни един към друг, а докато всеки гледа само себе си и как да направи така, че съседа му да се чувства зле, няма да имаме просперитет. Все чакаме някой да ни оправи, все чакаме някой да дойде и да размаха магическата пръчка… така няма да стане. От нас зависи всичко! Мога много да говоря на тази тема, защото ми е много мъчно за целия ни народ… не заслужаваме да страдаме така. Имаме много богата земя, която е напоена с кръв от предците ни. Ние сме ключова зона, имаме толкова много места за туризъм, които могат да бъдат развивани…. за съжаление алчността и интересите са заслепили много хора… вярвам, че ще изгрее слънцето и над нашата красива родина някой ден!

Герой от Под прикритие с интервю за Списание VIP

Станислав Яневски с мнение за моментното състояние на българското кино

5. Как би определил моментното състояние на българското кино? В последните години станахме свидетели на множество качествени родни продукции, смяташ ли, че филмовата индустрия у нас е във възход и ако да, какво се изисква според теб? Какво стои зад един успешен филмов продукт?

Определено смятам, че филмовата индустрия се развива доста успешно у нас. Имаме вече много успешни продукции, които радват мнозина от нас зад малките и големите екрани, което може само да ни кара да се гордеем. Мисля, че имаме още много мегдан за развитие и имаме много талантливи артисти, било то зад камера или пред камера, които могат да допринесат много на киното. Смятам, че трябва да се дава малко повече възможност на новите актьори, които не са толкова добре познати на публиката, възможност за развитие, и да не се разчита само на едни и същи кадри, но като цяло смятам, че вървим в правилната посока. Зад един успешен филмов продукт трябва да стои един силен дух на един добре подбран отбор от актьори и екип зад кадър. Невъзможно е да се пропусне и доброто финансиране на един такъв проект, защото всичко е доста скъпо. Талант също трябва да има в добра задоволителна доза! Имаме си всичко останало, което е нужно.

6. Какъв образ е Гелето, твоят герой от „Под прикритие”. Можем ли да твърдим, че той е събирателен образ на младите хора, тръгнали по грешен път в търсене на едно по-добро, но не до там толкова чисто бъдеще?

Гелето е много интересен образ. Първоначално не мислех, че ще е толкова добре приет и толкова харесван колкото всъщност се оказа. Доста хора продължават и до ден днешен да недоволстват за неговото убийство. Той беше един добър герой, тръгнал от нищото, попаднал в една среда, където нещата са динамични и много опасни. За съжаление бе набеден пръв в предателство, което му костваше живота. Дали е събирателен образ за младите, смятам, че до голяма степен да. Много млади хора мечтаят за „бързите пари”, които обикновено водят до подобен край или затвор… има и много по-разумни начини да се търси по-благ живот от този на Гелето.

Ексклузивно интервю на Станислав Яневски за Списание VIP

Първият български психотрилър със Стан

7. Нека се върнем към Холивуд. За любителите на така наречените хорор филми, взимаш участие във втората част от нашумялата поредица “Hostel”. Сподели с читателите на списание VIP опита, който натрупа там, сменяйки рязко стила от Хари Потър до хотелът на ужасите.

Хостел беше едно изключително приятно приключение за мен. Интересното е, че все повече и повече фенове на този жанр ми напомнят за моя герой от тогава в днешно време. Явно се подценявам… Като цяло беше много приятно. Отново много добър екип и изключително привлекателни снимачни места. Снимахме в Прага, след което заминахме за Исландия, да завършим снимките. Жанрът беше желан от мен след Хари Потър и беше нещо много по-различно. Имаше таргет малко по-възрастово зряла аудитория и имаше и много кръв. Все неща, които са забавни по време на снимки.

8. Мнозина световноизвестни артисти твърдят, че славата променя хората. Съгласен ли си с това  и ако да с какво известността те промени?

Съгласен съм с това, да, въпреки, че мен не ме е променила или поне близките ми и приятелите ми, които ме познават от малък така твърдят. За съжаление много хора забравят откъде са тръгнали и защо са се прочули. Повечето хора, след като се издигнат започват да си мислят, че са нещо повече от всички останали, а това е голяма грешка, защото ако нямаш подкрепата на хората бързо се превръщаш в една забравена кауза. Според мен всички сме равни и никой пред никой не трябва да се прави по-велик, най-малкото хората от моя бранш, защото ние специално без фенове сме за никъде! Всеки сам избира пътя си и как да се държи… за това и я има приказката, че „всеки сам си носи кръста”. Аз мога да отговарям само за моите дела, а в това отношение следвам принципа на „давай това, което очакваш, да ти се върне”. Нека всеки сам да си го изтълкува.

9. Какво би посъветвал децата на българския преход, като човек видял и доброто и лошото. Към какво да се стремят, какво да променят в себе си, за да станат по-добри личности.

Бих посъветвал всеки да се образова, да учи, да не забравя, че един ден след нас ще остане едно младо поколение, което ще се е учило от нашите дела и постъпки. От нас зависи какво ще предадем, като наследство на нашето бъдеще, което са нашите деца…

10. Пожелай нещо на читателите на онлайн Списание VIP.

На читателите на списание VIP пожелавам да са най-вече здрави, за да могат да гонят усилено мечтите си! Всичко друго е постижимо с желание и постоянство!

VIP: Благодарим изключително много за оказаната подкрепа и съдействие. С пожелание за много бъдещи лични и професионални успехи.

Стан: Благодаря и аз!

Аз мога в България

Присъедини се към Нас!

Етикети:

За автора

Георги Кърчев

Здравейте. Казвам се Георги Кърчев и съм студент в Икономически Университет Варна. Занимавам се с изготвяне на информационни материали, като любимата ми област за развитие са Връзките с обществеността. В свободното си време се занимавам с музика и изобразително изкуство. Обичам да пиша на всякакви теми, които влияят на даден аспект от живота ми - спорт, икономика, чисто човешки отношения. Смятам, че непостижими цели няма, стига да има желание за развитие. На мнение съм, че въпреки трудностите, в България не е невъзможно да се създаде успешен бизнес и съответно нормален начин за живот, стига хората да променят начина си на мислене от негативен на конструктивен.