Съчувствието е в очите

Притча

23.02.2017

Хората са толкова вглъбени в своите си проблеми, че много рядко обръщат внимание на страданието на хората около себе. А и дори да забелязват, все по-рядко се намират такива хора, които да протегнат ръка. Такъв е животът за жалост, все повече отдалечава хората един от друг.

Съчувствието е в очите – лесно може да разберете дали някой го е грижа

Беше ужасно студена вечер в Северна Вирджиния преди много, много години. Брадата на стареца искреше от зимния скреж, докато чакаше някой да го преведе през реката. Чакането изглеждаше безконечно. Тялото му се вкочани от ледения студен вятър.

Чуваше слабия ритмичен шум на приближаващи копита, галопиращи по замръзналата пътека. Неспокойно се взираше в конниците, които се появяваха зад завоя. Остави първия да го отмине, без да направи опит да привлече вниманието му. После мина втрои, трети. Последният ездач наближи мястото, където седеше стария човек подобно на снежна статуя. Когато вече беше съвсем близо, старецът улови погледа му и каза.

– Господине, ще имате ли нещо против да помогнете на един стар човек да премине от другата страна? Изглежда няма път, по който може да се мине пеша.

Обуздавайки коня си, ездачът отвърна:

– Разбира се, качвай се.

Виждайки, че старецът не е в състояние да вдигне полу-замръзналото си тяло от земята, конникът слезе и му помогна да възседне коня. Той не само преведе стареца през реката, но го закара и до мястото, където отиваше, отдалечено само на няколко мили.

Когато приближиха малката, но уютна къщичка, ездачът не можа да сдържи любопитството си и попита:

– Господине, забелязах че пропуснахте няколко дуги конници, без да направите опит да ги заговорите. После се появих аз и вие веднага ме помолихте да ви преведа. Чудя се защо в такава сурова зимна нощ чакахте последния конник, за да му поискате тази услуга. Какво щеше да стане, ако ви бях отказал и ви бях оставил там?

Старецът полека слезе от коня, погледна ездача в очите и отвърна:

– Прекарах известно време из тези краища. Струва ми се, че познавам хората доста добре. – И продължи. – Поглеждах в очите на другите конници и веднага разбирах, че не ги е грижа за моето положение. Щеше да бъде безполезно да ги моля да ме преведат през реката. Но когато се взрях във вашите очи, проетох в тях съсчувствие и доброта. Някак си знаех, че вашият благороден дух ще откликне на молбата ми в този миг на нужда.

Тези трогателни слова дълбоко развълнуваха ездача.

– Безкрайно съм признателен за това, което казахте – обърна се той към стария човек.  – Дано никога не допусна собствените ми грижи да ме погълнат дотам, че да не се отзовавам на нуждата на другите с доброто и съчувствие.

 

Из “Семена за посев”, Брайън Кавано

Етикети:

За автора

Виолета Петрова

Здравейте. Аз съм Виолета Петрова, съосновател на Списание VIP. Основните теми, по които пиша в списанието са в областта на личностното развитие, бизнеса и материали за интересни новини, на които попадам. За мен списанието не е работа. То е хоби, любов, семейство. Най-важното е да сме винаги иновативни, позитивни и упорити.