Съжаления изказани на смъртния одър

Разказани от една медицинска сестра

26.11.2014

Звучи зловещо, но смъртта е нещо нормално, което в крайна сметка очаква всяко едно живо същество. Всичко, за което можем да се надяваме е, че сме изживели един пълноценен живот и накрая няма да съжаляваме за нищо. Не пропускайте възможностите, които животът Ви предлага, наслаждавайте се на всеки миг, заровете томахавките и живейте живота си достойно. За да преосмислим начина си на съществуване по-добре, Ви предлагам заедно да се запознаем със съжаленията, които са изказали няколко възрастни хора към края на дните си.

Съжаления изказани на смъртния одър, разказани от една медицинска сестра

 1. “Иска ми да бях имал смелостта да живея живот, отдаден на собствените си желания, а не на хорските очаквания.”

Това е най-честото съжаление на всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е почти към края си и погледнат назад, е лесно да видят колко мечти са си отишли неосъществени. Повечето хора не са осъществили дори половината от мечтите си и в края на дните си разбират, че са се отдавали повече на хорското мнение, отколкото на собствените си желания.

Вижте още: Защо децата имат огромни сърца?

2. “Иска ми се да не бях работил толкова много.”

Това съжаление идва от всеки пациент от мъжки пол, с който сестрата е говорила. Те са пропуснали младостта си, израстването на децата си, компанията на половинките си,… Жените също са говорили доста за това съжаление. Но тъй като повечето са от по-старото поколение, много от пациентите от женски пол не са изкарвали прехраната си, а са разчитали на мъжа до себе си.

Съжаления изказани на смъртния одър

Снимка: paulricken.nl

 3. “Иска ми се да бях имал смелостта да изразявам чувствата си.”

Много хора потискат чувствата си, за да запазят мира с другите. В резултат на това те са задържали всички емоции вътре в себе си. Не изразяването на чувствата е довело хората и до много болести. Замислете се върху това!

Вижте още: Ако мислите, че има невъзможни неща вижте това видео

4. “Иска ми да бях запазил връзката с приятелите ми.”

Минава година след година, а хората са взе заети с работа, със семейство,…и какво ли още не. Рядко остава време за приятели, особено когато дойдат и децата. Но хората имат нужда от други хора, от тяхната топлина, приятелска ръка, подкрепа и съвет. Намирайте по няколко часа през седмицата за да се видите със старите приятели!

След тези силни думи на хората в края на живота им, няма какво друго да добавя освен да живеете живота си така, че ако съжалявате поне да е за направени грешки, а не за пропуснати възможности.

Източник: The Unbounded Spirit

Етикети:

За автора

Виолета Петрова

Здравейте. Аз съм Виолета Петрова, съосновател на Списание VIP. Основните теми, по които пиша в списанието са в областта на личностното развитие, бизнеса и материали за интересни новини, на които попадам. За мен списанието не е работа. То е хоби, любов, семейство. Най-важното е да сме винаги иновативни, позитивни и упорити.