Take my hand или едно топло докосване

Едно топло докосване стимулира отделянето на окситоцин...

27.11.2013

Ежедневно, всички ние се изправяме пред различни предизвикателства, което от време на време ни лишава от енергия и ни кара да се чувстваме изтощени, дори понякога и тъжни. Точно тогава, изненадващо някой докосва рамото ни… Така срещаме погледа и усещаме ръката на ръководителя на своя екип, неговото приятелско докосване, придружено с окуражителни думи или похвала… И секунда по-късно, адреналинът ни връхлита, а заедно с това се връщат енергията и желанието за работа.

Едно топло докосване стимулира отделянето на окситоцин, хормонът, отговорен за изграждането на доверие между хората и намалява нивото на хормона на стреса кортизол

До 60-те години публичната проява на подобна близост е била гледана с много лошо око, а в някои източни държави е забранена и до днес. Но защо изобщо го правим и какво ни дава то? Установено е, че на биохимично ниво докосването стимулира парасимпатиковата нервна система, която принадлежи към онази част на мозъка, която ни кара да сме спокойни и отпуснати. Допирът до друг човек, независимо дали роднина или любим човек, чисто физиологично намалява кръвното налягане и ни успокоява. Много прост пример затова е, че още от бебета, ние инстинктивно хващаме пръста на родителите си, което предвид размера на бебешката ръка, е най-близко до държането на ръка. Този своеобразен жест е израз на родителска закрила и в същото време, едно ново начало на чиста и безрезервна любов. Години по-късно, много хора търсят точно такава сигурност у партньора си и искат да знаят, че каквото и да стане, той ще е до тях във всичко до края.

Какво следва от всичко казано дотук? Ами много простичко – едно невинно докосване може да има повече от огромен ефект, да се превърне в едно малко чудо, дело на човека до нас. Учените години наред са считали, че докосването е служило само за усилване на споделените емоции. Но съвсем скоро, те достигнали до една нова теза, която доказва, че всъщност това е една много по-диференцирана сигнална система, отколкото са си представяли. Неоспоримото доказателство е, че всеки един от нас помни онези специални моменти и докосвания, които идват в най-подходящия момент и са ни изпълвали със силата да дадем най-доброто от себе си и да изпитаме чувства, много по-силни от думите.

Като се замисля, хващането на някого за ръка, е най-лесният начин да му покажем, че го обичаме или най-малкото, че го харесваме, без да използваме каквито и да е думи. Далеч по-интимно и отговорно от целувката, която понякога наблюдаваме как се раздава безцелно след препиване с приятели. Разчитането на сигналите на докосване е много по-дълбоко като значение, защото държейки някого за ръка, ние съзнателно го допускаме в личното си пространство и му показваме своята близост и разположение. И именно тя, тази физическа близост е така жизненоважната основа за една успешна връзка, която се помни докато косите побелеят. Множество изследвания на тази тема са доказали, че освен израз на привързаност, държането за ръка ни дава чувството, че не сме сами. Примерите за това са най-разнообразни, от това да си на концерт на любима група и да държиш ръката на човека до теб, с когото заедно се забавлявате, до това да стиснеш ръката на колегата, с когото заедно сте свършили прекрасно работните задължения. Това задоволява първичната човешка нужда да бъдеш част от колектив.

И в заключение, единственото, което мога да добавя от себе си е, че точно в този момент, докато четете тази и следващите статии, Вие неусетно за пореден път ни „подадохте” ръката си. А какво по-мотивиращо и прекрасно от Вашата подкрепа, доверие и близост! Благодарим Ви, приятели!

Етикети:

За автора

Мария Стоянова

Здравейте, приятели! Казвам се Мария и за мен е огромно удоволствие повече от година да бъда част от прекрасния екип на Списание VIP. В момента завършвам магистратурата си по Публична комуникация в СУ „Св. Климент Охридски”. А списанието ли… Списанието е едно от най-приятните, успокояващи и отговорни неща за мен. Щастлива съм и от възможността да работя с толкова сплотен, организиран и приятелски екип като този на VIP. Като редактор в Списание VIP се стремя да акцентирам и да Ви показвам най-интересното от света на музиката, киното, спорта и рекламата. Ако Ви харесва… или пък не, това, което правя и споделям с Вас, харесайте ме, следете ме, пишете ми. Ще се радвам да намеря нови приятели сред Вас!