Чувството наречено любов от пръв поглед

She is the one...

12.01.2013

Представете си една снимка на хора, но само техните сенки, без лица. Сблъскваме се с тях постоянно. Излизаме на кафе с приятели, а те са с някой техен познат – запознаваме се. Отиваме на дискотека, идват приятели на приятели – запознаваме се. Млади сме и тези запознанства са нещо, почти ежедневно за нас. Защо на снимката са само сенки без лица ли? Когато се запознаваме с хората за нас те са мистерия. Често дори не помним имената им. Просто едно клиширано запознанство. Но някъде, някога идва един човек – цветен, с лице, измежду тези сивите сенки. От момента, в който се запознаете, знаеш че има нещо особено в нея, нещо което те привлича. И не говоря от типа на: „тя е много яка, брат (she is the one)… трябва да й взема телефона”. Това е много повече от външното привличане. Всъщност, дори не забелязваш външната й красота, опиянен си от чувството. Някои го наричат „любов от пръв поглед”.

She is the one или чувството наречено любов от пръв поглед

Да, ама не… Тук няма погледи, а само чувство и усещане! Не говорят очите, а душата и сърцето.  И когато я срещнеш, започват знаците от съдбата. Естествено няма да падне табела от небето, на която да пише нейното име. Но онези малки знаци, които често не забелязваме. Да кажем излизаш на другия ден и се натъкваш на нея съвсем случайно.. Излизаш на по-следващия и… пак тя. Няма как, започваш да се чудиш: „Какво става…?”. До сега не ти се е случвало да си бил така пленен и заинтригуван. Нормално.. това е нещо, което се случва може би един път в живота. И най-нормалното нещо се случва… тя става твоето момиче! Това са от онзи тип срещи: „Писано ни е да се срещнем”. И наистина е така и го знаеш от самото начало, усетил си го. Не е като връзките, в които ти трябват 3-4 месеца да си сигурен, че обичаш даден човек. Просто в началото отричаш очевидното. И така… минават години, разделяте се и всеки поема своя път…

Вижте още: Фактори за любов

Срещаш безброй момичета… Красиви, умни, абе страхотни. Но липсва тръпката, липсва онова нещо, което си усетил тогава. Правиш ги щастливи и искаш да са усмихнати, но в усмивките им търсиш единствено нейната. Гледаш ги в очите и виждаш нейните очи. Лягаш си с тях и се заблуждаваш, че си с нея, но още с утрото се сблъскваш с реалността. Спомняш си всеки жест, който си правил за нея, а те са били много, и ги правиш отново, за други момичета, но не с онова чувство, не изпитваш същото удовлетворение и радост. Да, обичаш и други, но не по същия начин. Осъзнаваш, че любовта ти към тях не е същата, защото те си остават от сивите лица. Трябва отново да намериш цветно лице сред сенките. Дали е възможно? Това го знае само времето…

Етикети:

За автора

Атанас Деспов

Здравейте, приятели! Аз съм Наско и съм част от Списание VIP почти от самото начало. Живея във Варна, един от най-красивите ни градове. Завърших „маркетинг“ в ИУ-Варна, работя и се развивам в тази сфера. Като междувременно се опитвам да съм полезен с всички сили на списанието. Обичам хубавата музика и приятната компания. Опитвам се да запълвам свободното си време с пътуване и снимане, голямата ми страст. Но ако нямам тази възможност.... сипвам си едно малко и сядам да пиша статии....!