Трябва ли да бъдем и приятели с децата си?

Няколко важни съвета...

25.07.2017

Отглеждането на дете не е никак лесна задача. Всеки, който се ,,захваща‘‘ с тази трудна мисия, трябва да е наясно, че по пътя на родителството ще среща много препятствия и трудни моменти. Най-важното е обаче да знаем, че всички жертви, които правим затова да имаме деца, си струват. Когато вече имаме дете и то вече е на определена възраст и можем да си позволим да говорим с него по-много теми, идва следният въпрос: Можем ли освен родители, да бъдем и приятели с детето си? Отговорът е ,,да‘‘. Разбира се, че можем да бъдем приятели с детето си. Но въпросът е: “Как да го постигнем?”

Трябва ли да бъдем и приятели с децата си?

Златната среда – да се постигне златната среда и да можем да бъдем, освен спътници, възпитатели и контрольори,  приятели, е трудно. Трябва да можем да покажем на децата си точната граница, която те не трябва да пресичат и да не бъркат родителя с приятел и обратното.

Да достигнем до сърцето на детето – да успеем да достигнем до сърцето на детето си, до неговите желания, неговите трепети, се изисква много нежен подход. Не всеки успява да достигне до желанията и притесненията на детето си и така остава на известно разстояние от своя наследник и не е допускан до много голяма част от живота на детето.

Вижте още: Настъпил ли е моментът да станем родители?

Да се научим да говорим с детето си на неговия език, да се опитаме да го разберем, без да се караме, без да прекъсваме и противоречим, а просто да слушаме, не е лесна задача. И щом изслушаме търпеливо детето си, да помислим за момент какво бихме могли да го посъветваме, без да налагаме мнението си и да кажем според нас кое е най-правилно и какво ние бихме направили на негово място.

Трябва ли да бъдем и приятели с децата си?

Трябва да достигнете до сърцето на детето си

Доверието – след като вече сме успели да осъществим такъв разговор с детето си, не след дълго ще получим и доверието на детето към нас самите. То ще ни се довери и следващият път само ще дойде при нас за съвет. И така с времето ще успеем да се наречем приятел на своето собствено дете.

Последствията – след като вече сме установили тази връзка родител-дете, след време няма да има от какво да се тревожим. Ще знаем, че щом за нашето дете сме не само родител, но и приятел, в трудни за него моменти. Ще предпочете нашата компания и нашите съвети, вместо тези на някой чужд човек. Или пък още по-лошо да посегне към цигари, алкохол или дрога. Това би последвало само, ако не сме се опитали дори да осъществим истински контакт с него.

Освен родители, трябва да бъдем и приятели с децата си!

Гост Автор: Теодора Тенев

teodora.tenev@gmail.com

Етикети:

За автора

Списание VIP