В очакване на любовта..

Един невероятен разказ...

06.01.2015

Чакате своята любима/любим да се появи?

От колко време? Година – две, а може би цял живот?

Не, аз не съм от най-търпеливите хора. Когато си поръчам моето любимо лате с две захарчета и късметче, искам да го получа веднага. И ако не ми го донесат до 2-3 минути, леко изнервена, но с усмивка питам: „Къде ми е латето?”.

А когато интернета ми изчезне, по-добре да не сте около мен. Веднага звъня и вдигам скандал на онези фирми дето уж предлагали най-бързия и високоскорестен интернет … Да, бе да…

А иначе не съм лош човек. Обичам да се усмихвам, това ми е любимото занимание.

Харесва ми да общувам с хора, да се запознавам с нови, да се забавлявам, но да чакам …не това определено не ми е от любимите.

В очакване на любовта и това, което научих за нея

Та, колко време казвате чакате любовта на живота си?

“Просто трябва търпение”, постоянно ни повтарят хората.. ” Идеалният човек ще влезе в живота ти в най-подходящото време.”

Лесно им е на тях, особено когато вече са намерили любовта на живота си или поне така мислят.

Понякога чак искам да ритна тези хора в лицето, но не го правя, защото ги обичам…

А и защото въпреки всичко, аз знам, че са прави.

И от всичките безсмислени приказки, които чувам всеки ден, в съзнанието ми се запечата едно нещо, които искам да споделя с вас.

И моля ви, дори и да поискате да ме ритнете, не го правете. Благодаря!

Просто прочетете следващите редове и се замислете върху тях.

В най-подходящото време, любовта на живота ви ще се появи!

Независимо колко неуспешни връзки сте имали, колко несподелени любови или досадни преследвачи, не трябва да се отчайвате.

Една приятелка се сгоди, когато бе едва на 18. Това обаче не я притесняваше, защото тя знаеше, че Джордж бе нейният човек. През цялото време той я е търсил, а тя просто си е живеела, без дори да го чака. Защото как да чакаш някой, който не знаеш кога ще дойде.

Както казват, съдбата си знае работата и по-добре да не й се месим.

В очакване на любовта..

Чакате своята любима/любим да се появи?

Е, приятелката ми е имала късмет да открие своята любов на такава ранна възраст, но пък хора, като мен, имат късмета да открият други неща от живота. Да опитат толкова много, да се радват на всички онези наслади, които ни носи той, да разберат какво е щастие и какво е болка.

Ето защо, вместо да се отчайваме, трябва да изживеем младите си години по най-добрия начин, защото после само ще съжаляваме, че не сме го направили.

И въпреки че съм щастлива, наистина щастлива в този момент, понякога ей така тайничко се питам: “Ами ако всички добри момчета са вече взети?”

Започвам да се чудя (което всъщност знам, че не е вярно, защото аз вече съм срещала няколко прекрасни момчета), но все пак чувам тези зли гласове в главата си:

“Какво ще се случи, ако в момента, когато се срещна с моя човек, вече съм твърде стара, за да имам деца? Ами, ако има нещо нередно с мен ?? Ами, ако остана сама завинаги? !!! ..

Да си призная, аз отдавна вече не си задавам тези въпроси и дори не искам да си помислям такива неща, но много мои приятелки го правят и аз се чувствам безсилна да ги спра…

Един ден, разхождайки се в мола с една моя приятелка, видяхме  мъж – красив, елегантен, добре сложен. Беше гушнал малкото си момиченце, а за ръка държеше чаровната си съпруга.

Тогава приятелката ми каза: „Виждаш ли колко са щастливи! Ами ако аз никога не намеря такъв прекрасен мъж. Ако всички вече са заети?”

Аз само се усмихнах, казах й колко е глупава да мисли така и я заведох в сладкарницата, за да подсладим горчивите мисли с парче торта.

На следващия ден, за щастлива случайност попаднах на сайт, наречен TMFS (До моя бъдещ съпруг).

Това е място, където хората могат да публикуват анонимни бележки за бъдещите си съпрузи. Ето какво беше написано в посланието на една анонимна жена, която все още не е открила своята любов:

„Скъпи мой бъдещ съпруг, аз повече няма да те търся в клубовете, на улицата или в търговския център. Аз знам, че ти си някъде там и съдбата ще те доведе в моя живот, когато времето е подходящо, когато [Тя] желае.

Нещо вътре в мен мигновено се усмихна и в този момент аз знаех, че това е самата истина.

Така, че поемете дълбоко въздух, приятели! Имайте вяра! Вашият човек (Единственият или Единствената) ще дойде в точното време и на точното място.

Тогава, когато не мислите за него, когато спрете да го търсите, когато дори не го очаквате!

Етикети:

За автора

Надежда Георгиева

Аз съм Надежда Георгиева, на 24 години. Завършила съм спец. Маркетинг и Мениджмънт, а в момента съм последна година Журналистика. Обичам да пиша за нещата от живота, които вълнуват всички и от известно време се занимавам с писане на авторски текстове и превод на статии. Аз съм общителна, усмихната, позитивна и много упорита личност. Вярвам, че човек може да постигне всичко, което иска стига да се зареди с достатъчно сили, вяра и търпение. Много искам да се реализирам в сферата на журналистика и ПР, и някой ден да бъда част от голяма медия.