В очакване на очакването

Очакването винаги води до понятията „начало” и „край”

05.02.2017

Някъде между сивите погледи на късен януари витае странно усещане. То е навсякъде – на спирката, вкъщи, в автобуса, в магазина или се прокрадва в разговорите ни с приятели. Целият свят около нас е потънал в летаргично очакване на… На какво всъщност?

В очакване на очакването – в даден момент всички се озоваваме във времеви примки

Очакване на очакването. Така го наричам аз. Звучи странно, но замислете се – в даден момент, не се ли озоваваме всички във времеви примки на статичност? Движим се, работим и т.н., но сякаш всичко просто се случва. Заели сме място на старта, но състезание не е обявено. Липсва ни усещането, че всеки момент ще получим сигнал и ще се впуснем в полет по лентата си. Това, което вероятно свързвате със себе си напоследък, е погледът отстрани и очакването нещо да внесе вълнение в дните ви. Питате се Апатия ли е?, но мнително поклащате глава. Опитвате се да намерите причината, за да разкарате това усещане. Но дали има конкретна причина?…

В очакване на очакването

Има причина да сте в осъзната примка…

Фактът, че усещате тази ментална и емоционална апатия, говори, че има причина да сте в осъзната примка. Дните от календара изхвърчат, но нищо не се променя. В никое отношение. Чиста екзистенция, която знаете, че нещо не е както трябва. Това е добра отправна позиция. Отделете време, за да решите как да намерите изход. А за да сте напълно честни със себе си, запитайте се наистина ли искате в следващия момент да сте свободни от апатията. Има ли нещо, с което не искате да се сблъсквате? Този въпрос е определящ. Ако за момента се чувствате удобно в тлеещата, плътна хватка на летаргията – идеално, намерили сте правилния приют! Но истината е Слънцето на вашия личен януари, така че… Най-вероятно освобождаването на вътрешните ви страхове няма да се осъществи чрез висене в пространството. Самият факт, че очаквате вълнение, може да ви подскаже, че е време да намерите нещо „ново”. Е, аз ви предлагам да изберете „нов” поглед върху настоящето си. Това е начало (ако ви е по-лесно, наречете го проект), което изисква единствено отдаденост. Помислете върху образа си. Визуализирайте това, което искате да сте. Разберете какво искате да сте. Потъването в чакане не е същото нещо като бързия душ на емоция „очакване”. С други думи, изправете се срещу това, което ви кара да зацикляте.

Вижте още: Щастие в нещастието

Очакването, поне от моя личен опит, винаги води до понятията „начало” и „край”.  Какво очаквате вие? Краят или началото? За да намерите изход към живата реалност, погледнете себе си отгоре и вижте дали сте минали през онзи край, който ви мъчи. За да очаквате наситено, интензивно, не позволявайте недовършена работа да ви тегли назад. Може би звучи изтъркано, но това е фундамент.

В очакване на очакването

Вие избирате: “Начало” или “край”

И последно! За да живеете в онази реалност, която очаквате да ви връхлети, трябва да забравите как си я представяте. Амбицията и мечтите имат някакъв облик, но Очакването е опияняващо с това си качество, че то е напомня позната жена, но сякаш с различно лице всеки път, когато я срещнем. Емоцията „очакване” е обсебваща, недефинирана и ефимерна. Тя танцува мистично в нашето съзнание и тяло; запомняте танца й, а следващия път той е различен. Не можете да очаквате как ще изглежда онова „очакване”. Отпуснете се. Намерете се. Не търсете непознатата с очаквания, защото тя вече ви чака някъде.

Гост автор: Мина Константинова

Етикети:

За автора

Списание VIP