Вечният оптимист

Притча

06.06.2017

Когато ни застигне нещастие е лесно да се предадем и да обвиняваме съдбата и живота за сполетелите ни беди. Но колкото и тежко да ни е, винаги има малка светлина в тунела, дори да е съвсем малка. Просто понякога трябва да приемем решенията на съдбата и да продължим да следваме определения ни път.

“Бяхме щастливи, че Бог ни е дарил с трима сина. Всеки от тях ни радваше по свой начин, със своите индивидуални възможности, но средният ни син Били всички наричаха галено “вечният оптимист”. Бих искала заслугата за неговото поведение да беше наша, ала той просто си беше такъв. Например винаги е бил ранобуден и имаше навика да се вмъква в спалнята ни в 5 часа всяка сутрин. Когато пропълзяваше в леглото ни, ние го увещавахме да пази тишина и да се помъчи да заспи отново. Той обаче лягаше по гръб и казваше с високия си фалцет:

Вечният оптимист – чашата не е наполовина празна, а наполовина пълна

– Ще бъде хубава сутрин. Чувам птичките да пеят.

Когато го молехме да престане да ни говори, той отвръщаше:

– Аз не говоря на вас, говоря на себе си!

Веднъж в детската градина го накарали да нарисува тигър. Оптимизмът бе силната страна на Били, но за рисуването не можеше да се каже същото. Ето защо неговият тигър се получил с уродлива глава и едно затворено око. Когато учителката го попитала защо тигърът е примижал с едно око, Били отвърнал:

– Защото казва: “Аз те дебна детенце!”

Когато беше петгодишен, се впусна в спор с по-големия си брат дали един човек от телевизията е плешив. Били каза:

– Той не е плешив. Той е като татко. Плешив е само, докато го гледаме. Когато си отиде, има много коса!

Тези и много други спомени доведоха до едно от най-оптимистичните му изявления. Третият ни син Танър бе поразен от хемолитичен уремичен синдром във вторник и умря следващата неделя. Тогава Били беше на седем години. В нощта след погребението на Танър сложих Били да си легне. Често и аз лягах за малко до него, за да обсъдим изминалия ден. Точно тази нощ лежахме притихнали в мрака и че като че ли нямахме какво да си кажем. Изведнъж от тъмнината се разнесе гласът на Били. Той каза:

– Мъчно ми е за нас, но като че ли по-мъчно ми е за всички онези хора.

Попитах го кои хора има предвид. Той ми обясни:

– Хората, които никога не са познавали Танър. Не е ли цяло щастие, че Танър бе сред нас 20 месеца? Помисли си само колко много хора не са имали късмета да го познават. Ние можем да се смятаме за истински щастливи.”

 

Из “Пилешка супа за душата”

Етикети:

За автора

Виолета Петрова

Здравейте. Аз съм Виолета Петрова, съосновател на Списание VIP. Основните теми, по които пиша в списанието са в областта на личностното развитие, бизнеса и материали за интересни новини, на които попадам. За мен списанието не е работа. То е хоби, любов, семейство. Най-важното е да сме винаги иновативни, позитивни и упорити.