Вещите заместващи хората

20.04.2017

Главата ми е пълен хаос. Доказва го фактът, че започнах да пиша две неща едновременно и не знам дали ще успея да свърша и едното, пък какво остава за двете. Но зарязах хумористичното нещо, защото сериозната тема така ме удари в главата, че направо я разклати.

Вещите заместващи хората – имаме ли нужда от много безлични материални придобивки?

Седях си вкъщи и си разглеждах сайт за дрехи, видях една зелена рокля и си казах – Ще си я взема! Напълно обикновена и неинтересна случка и изведнъж се помислих имам ли нужда от тази рокля. И отговорът беше – не. Въпреки това си я взех. Някога неотдавна имах само своята чантичка и пътувах по влаковете с нея. Обитавах почти празна стая в общежитие. Но бях щастлива, защото се запознавах с много и най-различни хора – обикновено други пътуващи, служители на БДЖ и хора от градовете, през които минавах. Не помня лицата и имената на всички тези хора, но помня как се чувствах след общуването с тях – доволна и научила много неща. Човекът е номад по природа и всичко останало е примирение.

Природни прегради

Тъмно. Мрачно. Студено. Това са все неща, които са пречели на човека от най-първобитно време. Неоспорим факт е, че в северните страни са най-депресираните и студени хора. И все пак това ги подтиква да вървят напред в обществен и технологичен план за да оцелеят. И това да бъдат заедно за да оцелеят не се състои в това само да работят, но и да воюват. Да воюват за “по-топли” и по-плодородни земи. Нека си признаем, всеки си мечтае да живее в слънчева страна.

Друг факт е, че студените месеци са причина за  депресивни състояния, а слънчевите лъчи провокират щастието. И ако природните прегради могат да бъдат преодолени (затова е номадската природа на човека, все пак не сме дървата), то социалните са много по-страшни. Въпреки че робството отдавна е забранено и това е едно от най-големите достижения на човечеството, социалните прегради си остават затвор за много хора.

Социалните прегради

Затворени сме в един порочен кръг, което обществото ни е наложило. Въпреки че със сила вече не е законно да ни налагат каквото и да е било, сега ни налагат психически натиск, което е не по-малко страшно. От съвсем малки ни казват какво трябва и какво не. И понеже днешното общество се движи на принципа на пазарната икономика, лошото е че и самите ние сме се превърнали в стока. Даже и гледаме как да се продадем по-изгодно. В буквален и преносен смисъл, дори има курсове за това. Не само се продаваме, “но и се купуваме”, избираме познатите си според това какво имат и какъв бранд дрехи носят.

Така здраво сме се оплели в примката и сме объркали чувствата с разума или по–точно превърнали сме всичко в един голям разум. Този разум обаче има нужна от нещо за да има щастие в живота.

И ето ни днес в патовата ситуация със зелената рокля. Всъщност това, от което се нуждаем е нашата свобода.

Автор: Гергана Георгиева

Етикети:

За автора

Списание VIP