А той, влакът, си върви!

 
Пътуваме в купето… А той, влакът, си върви. Минава през малките, самотни гари и подминава, така, както хората се подминават всеки ден. И чакаме да дойде нашата гара, за да слезем.
 
Не е ли същото и в любовта? Подминаваме хората, като малки гари и се надяваме да видим…да видим онзи, който да ни накара да се спрем и да не го подминем. Понякога, за нещастие, пропускаме да забележим, че тя, любовта, седи до нас в купето. И докато се усетим,нея вече я няма. Слязла е някъде по пътя. Често, дори не забелязваме, че те са там, до нас и чакат, така, както гарите чакат своите пътници.
 
train
 
А той, влакът, си върви. Животът ни е като влак, който пътува, а ние правим избора къде да слезем. Изборът ни някога е грешен, но докато животът си тече, все още имаме време да поправим случилото се. Просто или не, губим време, но получаваме важен опит. Опит, който ни е нужен, за да не повтаряме едни и същи грешки, милиони пъти.

Мисля, че и в любовта е същото. Спираме някъде и губим време. Време, което е изпълнено с любов и радост. Мислим си, че това е нашата гара и че ще останем тук завинаги. И ето, че и този път грешим и тръгваме със следващия влак. А той, влакът, си върви, не спира, точно както и животът продължава. И чакаме следващата гара да слезем, мислейки, че отново ще е за последно. Пътувайки, отново си мислим за пропиляното време, което е било изпълнено с емоции и любов…може би!