Вредните емоционални навици. Как да неутрализираме ?

Те са част от нас. Как да ги премахнем!

17.04.2013

Може ли да продължим заедно с вредните емоционални навици?

Няма как, преди да неутрализираме вредните емоционални навици (вредни мисли и чувства), да продължим нататък. Все едно, човек да не си измете боклука от пода или да го събере в един или повече ъгли и да сложи отгоре, да речем, персийски килим. Боклуците отдолу са си боклуци. Временно може и да се радва на килима, да се чувства комфортно и други хора да му се наслаждават, но дълбоко в себе си знае, че боклуците си стоят. Да, нормално е, когато човек е в емоционален и психически дискомфорт, когато душата му се е “събрала” на топка, когато го боли дори физически от натрупаните проблеми, да иска да види светлина в тунела! И четейки за позитивното мислене, за визуализации и препрограмиране да „прегърне“ каузата, така да се каже. Няма лошо, напротив – хубаво е човек да се обърне навътре към себе си и да се изследва и преоткрие вътрешния си свят и да преподреди, да нареди малко по – различно, с повече осъзнаване, частите на душата си. Да се появи един нов или поне малко по – различен пъзел. Още повече, че има и други, изключително нездравословни начини за излизане от психични и емоционални дупки, които някои практикуват.

Хубаво е, наистина, човек да напише всички чувства, емоции и мисли, които изникват в него, относно дадена ситуация или поредица от такива и взаимоотношенията на хората в тях, неговото място там ли иска да е и ако не, къде или кое е неговото място? И е важно да не се втурваме от много негативно състояние в много позитивно, убедени, че нещата ще се променят. Така подхлъзването по пътя, душевният спад, са още по-тежки и драматични. Особено за хора, които според мен, страдат от маниакална депресия. Пътят наистина е дълъг, но и емоционалните ни навици (погрешните навици) не са създадени за един ден. Разбира се, не необходимо да се отричат всички, а да не практикуваме само тези, които ни вредят. Да прекроим някои, да създадем нови, да преоткрием други. Да обърнем и характера си и да видим по-малките или по-големите пукнатини. Наскоро четох едно сравнение, което много ми хареса – за ремонта или по – точно, за вътрешния ремонт. Да, понякога е необходимо да ремонтираме нещо и по основата, за да стане по-здрава и стабилна и върху нея да изграждаме по-нататъшните етажи на личността ни. По-скоро, на индивида ни. Като нищо може и да стане по-хубаво и луксозно! Тоест, да станем по-зрели и вътрешно приемащи се, с всички хубави неща, кривинки, долчинки и възвишения. Но не става от днес за утре, използвайки една или друга техника или няколко, или предписания за самопомощ, без основен преглед и изследване на ситуацията вътре в нас и малки стъпки (малки, защото не е необходимо, поне в началото, от големи крачки) към промяна, колкото и да ни се иска да е бързо и веднага с широки крачки!

Как да се справим с вредните емоционални навици?

Виждаш ли времето?

Спомняте ли си за приказката “Бях разтърсен из основи”? Да, случва се, когато някакво събитие ни “удря“ право в лицето, психологическото лице и се налага да се погледнем в „психологическото“ огледало. И да разчетем обратните връзки не само по начина, по който ни се иска. При този вид разтърсване се преобръща целият ни живот. Преобръща се и мирогледът ни, преоценяваме ценностите и житейската си философия, жизнения си път до този момент, мислите, чувствата, емоциите, поведението ни. И не само в негативен смисъл, преобръщане става и в положителен и най-вече, когато се влюбим. Дори и да не е постоянно, изцяло из основи, все пак съществува такъв момент. Когато „дълбаем“ във вътрешните си пластове с търпение и по-силна вяра, че със стъпчици ще стигнем там, за където сме тръгнали, ще ни помогнат повече, отколкото бързи, бих казала, прибързани действия, които ще ни препънат в даден момент и ще ни доведат само до временно успокоение и позитивност, но не и цялостно.

Много е важно, когато тръгнем на пътешествие към себе си – а то е дълго и невинаги равномерно – да спираме от време на време и да се огледаме до къде сме стигнали и дали искаме да продължим напред. Всъщност още, когато тръгваме, е нужно да си зададем този въпрос! Дали искаме наистина да се разровим толкова надълбоко, където ще открием, може би, доста болезнени неща, дали ще ги оставим в миналото, все пак или ще ги сложим в емоционалната си раница, с която пътуваме. А, ако ни натежат доста, докато стъпваме внимателно, с предпазливи стъпки по пътя на себе изследването?! Или ги носим, защото ще ги извадим съвсем на светло, за да разрешим настоящи конфликти, които считаме, че са свързани с тях. А нужно ли е?! Няма ли да се объркаме и препънем, понесли тежка раница?! А как да е, като са си наши! Но това е индивидуален въпрос – въпрос, който всеки си или не си задава. И решава дали ще понесе раница, пълна с много емоции и чувства или може би, ще остави някои за следващото си пътуване към себе си, към душата и сърцето си!

Хубаво е да осмисли, и на всеки етап от пътуването, до къде иска да се промени. Дали няма, примерно, желание да разреши бързо сегашните конфликти и да се върне към старото положение, на относително спокойствие, без основен ремонт. Вероятно някои стигат и до този извод, понесли другата голяма торба – торбата с мечти, желания, потребности! Да и аз понякога си казвам: ”Е, добре, разреших ситуацията по по-различен начин, чувствам се по-комфортно и удовлетворена! Променила съм се, все пак!”. Но си задавам и въпроса: “А дали няма да ми се изпречи и ситуация – подобна или не – в която от звук или визуално, или от мирис дори, или от някоя позабравена чужда или моя емоция, няма да се върнат стари емоционални навици и реакции?!”. Може и това да се случи – естествено не мога да гадая!– и да покаже какво още има за изчистване, какво не съм дооценила и поправила, тоест променила! Случват се случки!

Пътят изучаване на пластовете е дълъг и не винаги е лесен! Има и дупки, и подводни камъни, бурени и плевели, във вид на отицателни емоции – гняв, яд, страх, пренебрежение, подозрение, болка, тъга, примирение, уплаха, ужас и така нататък, които възникват от нищото сякаш! „Ама нали аз мисля и чувствам вече по по-различен начин, защо изникват и такива чувства и емоции?!” – само че едното върви с другото! Няма как да се отрече човек от едните си чувства, негативните, за сметка на позитивните, защото вторите ни носят душевен и емоционален комфорт. Само че, когато човек загърби едните, загърбва постепенно и другите – няма как да разбереш какво е радост, без да знаеш какво е тъга, няма как да изпиташ успокоение и приемане, без преди това, поне малко, да те е било яд и да си се гневил. А как истински да обичаш, ако поне мъничко не си изпитвал болка, омраза дори – към себе си и другите?! Грешка е да се отричат отрицателните чувства.Къде ще ги складираме?! Те са част от нас! Ако ги затлачим, след време ще се появят. И може и да ни стане по-зле.

Автор: Луиза Попова

Етикети:

За автора

Списание VIP