Уикенд в Добринище – различната алтернатива

Пътепис

17.09.2014

Добрѝнище е град, балнеолечебен курорт в Югозападна България, обявен за балнеоложки курорт заради прочутите си 17 минерални извора с температура от 30-43°. Това е накратко описанието, което ни дава уикипедиа за това китно планинско градче. По-интересно е обаче да научим малко повече за курорта от първо лице.

Уикенд в Добринище – различната алтернатива, пътепис на Димитър Владиков

Събота по обяд тръгвам от София и след по-малко от час съм на Благоевград, продължавам наляво от Симитли в посока Банско. След Предела се отбивам за кратка почивка с кафе и портокалов сок на „Пирин голф § кънтри клуб” и гледам как няколко деца се учат да играят този спорт на едно от помощните игрища.

Но не това е крайната цел на пътуването ми. На 6 км след Банско се намира друг планински курорт – Добринище. Малко градче, с население около три хиляди души, което се конкурира с Банско, Разлог, с. Баня и има едно голямо предимство. В Добринище е единственият минерален извор в региона и това е предпоставка за наличието на минерален басейн. Споменавам басейна, защото именно той, заедно с 4 джакузита, в последните години превръщат Добринище не само в зимен, но и в летен курорт. Почти цялото лято хотелите и къщите за гости са пълни с туристи, идващи именно заради минералната вода.  Дори сега, в средата на септември, по улиците на града могат да се видят туристи и автомобили с варненска, софийска или други регистрации.

Уикенд в Добринище – различната алтернатива

Добринище – китното планинско градче е запазило много от красивите български традиции

В самия център, на няколко крачки от площада, носещ гордото име „Независимост”, е разположена къщата за гости на сем. Стойчеви (http://stoichevi.com). Казвам къща за гости, но съм приятно изненадан да видя, че всъщност става дума за 3-етажен хотел с девет двойни стаи и едно студио. Капацитетът от гости е между 21 и 29 души. Посреща ни лично собственикът и се настаняваме в голяма и уютна стая, по стените на която са аранжирани дървесни клони и листа.  Още от дестинация Токио (http://spisanievip.com/destinaciq-tokio) ми направи впечатление, че модата в световния туризъм е дизайнерското, ръчно рисуване по стените на хотелските стаи и неволно правя паралел с тези стаи в къщата за гости. В мотивите са различни и много приятни – в едната стая са нарисувани котки, в другата, сови, след това флорални елементи и в последната стая – две женски очи. Самите стаи са решени в топли цветове, със собствен санитарен възел, а част от стаите са с тераси. На третия етаж също има панорамна тераса с гледка към Пирин планина. Тази тераса разполага с четири удобни фотьойла, от които можеш да се наслаждаваш на планината с чаша вино или просто с добра компания, както направих аз.

Уикенд в Добринище – различната алтернатива

Модата в световния туризъм е дизайнерското, ръчно рисуване по стените на хотелските стаи

Като опитен пътешественик, веднага щом се настаних и си починах от пътуването, се заех да посетя основните забележителности на града. Те са няколко – центърът с площада и фонтанчето, в което се върти една топка; по-надолу – малък парк. В парка е статуята на Иван Козарев. Буквално метри по-надолу се вижда друга статуя, която представлява седнало на задните си крака меченце с височина около метър и половина. Веднага се сетих за друга такава статуя на мече, изправено на задните крака, което яде ягоди. Статуята се намира в центъра на Мадрид и е символ на града. Така и в Добринище си имат идентичeн символ, както този в испанската столица.

Продължавам обиколката на центъра и се насочвам към основната забележителност – минералният басейн и джакузитата. За да стигна до басейна, минавам по улички, в които стари хора седят на пейки пред къщите, ухае на село и на окосена трева, а спокойствието е завладяващо. Понеже вече е късно, решаваме на следващия ден да посетим басейна, а сега се отправяме към последната атракция, която сме планирали за днес – Християнския кръст.

Кръстът се намира в края на града и за да се стигне до него, трябва да се пресече пътя за Гоце Делчев. Разположен е на хълм над Добринище, от където се разкрива панорамна гледка към градчето и планините зад него. Самият кръст е с височина 12 метра и нощно време е осветен. Издигнат е през 2010 г и цели да сплотява хората, да ги прави единни и изпълнени с вяра. Аз лично не мога да кажа, че съм много набожен, но се качих до кръста и направих снимки (като типичен турист) на градчето и на самия символ. След което се седнах на една от пейките под кръста и започнах дълъг, много приятен и стойностен разговор за целите на хората, човешките взаимоотношения, важните неща в живота и изборите, които всеки от нас прави. Не съм усетил как са минали часове, унесен в разговора. Сега, няколко дни след като се върнах в столицата, още чувствам приятната духовна наслада, която този разговор остави в мен. Може би ще прозвучи прекалено силно, но именно за такива моменти си заслужава човек да живее! Това с думи не може да се опише, просто отидете, поседете под кръста, вижте красивата гледка и ще го усетите.

Уикенд в Добринище – различната алтернатива

Уморени от разходката, се прибираме в къщата за гости и се подготвяме за вечерята. Налива по каничка домашно червено и бяло винце, а аз избирам да похапна „Салатата на мама”, която представлява шопска салата с канапе от пържени картофки, след това за основно „Гювече Стойчеви” с пърленка с кашкавал и чесън, а за финал – „Десерт Стойчеви” от шоколад, какао, ядки, масло, сметана и други „тайни” съставки. Всичко е много вкусно и го препоръчвам горещо да опитате! Седнали сме в лятната градина, но за по-студено време има и механа с капацитет от шейсет седящи места, обзаведена в типичния битов стил. Рогозките по стените са закупени от местни жители и от етнографския музей. Освен това хотелът, защото реално къщата за гости отговаря на всички изисквания за тризвезден хотел, има и парна баня, както и стая за масажи. Изненадата на вечерта се оказаха кюфтенца от жребче и плато с осолено свинско месце. Късно след полунощ се качвам в стаята и неусетно заспивам на голямото легло.

На сутринта вали дъжд и времето не става за плаж. Тогава е ред на маршрутите за алтернативен туризъм. Добринище е изходна точка за различни маршрути за преходи в Пирин. На 11 км над града се намира хижа „Гоце Делчев” (1412 м), от където има седалков лифт до хижа „Безбог” (2236 м). От там се спуска една от най-добрите ски писти в България, любимо място за сноубордисти и скиори. Важно уточнение е, че лифтът работи до 16:15 всеки ден, така че, ако сте решили да покарате ски по-късно, придвижването ви надолу ще трябва да е пеша или с коли.

След като времето не става за басейн, слизам в двора и закусвам кафенце с пържени филийки, намазани със сладко от боровинки и домашно сирене. Понеже е Кръстовден, решавам да отида до близката църква „Св. Петър и Павел”, но хващам нещо като обедна почивка. Малко е странно точно църква да не работи на християнски празник, но портата беше заключена. Прибирам се в стаята, оправям багажа и слизам да си взема довиждане с любезните домакини сем. Стойчеви.

Добринище е много хубаво и много спокойно местенце, но имам усещането, че след няколко дни забързаният ритъм на големия град ще ми липсва, ако трябва да живея там. За курорт и за алтернативен туризъм е перфектно, както и да поканиш голяма група приятели, с които да изкарате готин уикенд, но за постоянно – някак си не е за мен, не за за типа хора, които са свикнали да работят на няколко места едновременно, да усещат напрежението от конкуренцията и това да ги мотивира да дават най-доброто от себе си. С такива мисли в главата паля автомобила и потеглям по обратния път към София.

Гост автор: Димитър Владиков, автор на пътеписи, разкази, статии и романи

Снимки: Димитър Владиков

tokio-vladikov-pytepis

За автора

Списание VIP