Уикенд във Виена

Пътепис

23.10.2014

Австрийската столица е дестинация, която със сигурност трябва да поставите в списъка си със задължителните места, които трябва да посетите. Разположен просторно на брега на Дунав, градът предлага разнообразие от забележителности и забавления. Градът е успял да обедини историческото си наследство с духа на новата ера и няма да е прекалено, ако кажем, че Виена има по нещо за всички.

Уикенд във Виена – Димитър Владиков разказва от първо лице за своите впечатления от австрийската столица.

Ден първи. Пратера и около него.

Отново съм по стъпките на Алеко Константинов се озовавам във Виена – град, който, според мнозина, е сред най-красивите в Европа, а според самия Алеко улица „Рингщрасе” е най-красивата в света, поставена пред Бродуей, Пето Авеню и дори Шанз-Елизе.

Австрийските авиолинии имат всеки ден полети от София до Виена и полетът трае не повече от час.  Летището е спретнато и стерилно, сякаш за да подчертае, че сме в столицата на бившата Австро-Унгарска империя. И след чекирането в хотела и настаняването в уютната хотелска стая, започвам с най-известната забележителност на града – Пратера. Това е огромен увеселителен парк с хиляди атракции. Препоръчвам да се види вечер, заради многото светлини – особено през събота и неделя. Оригиналното „Виенско колело” изглежда добре отвън, заради архаичния си дизайн, но на практика е малко скучно – правиш една пълна обиколка, като на всяка кабинка колелото спира, за да слязат и да се качат други посетители. Местните казват, че сега Птратера е приятно местенце за похапване вечер, но в миналото е бил леко криминален район.

Уикенд във Виена

Малко хора знаят, че от Пратера започва един гигантски парк, който се простира почти до края на града – Пратералее. Това е една безкрайна алея, около която са разположени симпатични полянки, езерца, различни атракции. Много от местните ходят там да карат колело, да играят федербал или просто бягат. Изумително е колко хора в Австрия спортуват и то от всякакви възрасти!

В Пратера има една страхотна кръчма (Schweizerhaus), известна с печените си меса и хубавата бира. Представете си една огромна градина, пълна с дървени маси, сигурно над 1000 души събира, лее се бира, ядат се свински джолани, ребра, наденички и пилета на грил. Нещо като един целогодишен “Октоберфест”.

И след като похапнем и пийнем, време е да се разходим и по крайбрежието на Дунава.

Самият Дунав пресича Виена в покрайнините й. Мястото около реката сега се е развило доста, като може да се каже, че това е модерното лице на Виена. Небостъргачи, модерни сгради, интересни архитектурни решения. Там се намира и сградата на ООН. В този участък самата река се разделя по дължина на две части от един много дълъг остров. Този остров Донауинзел (Donauinsel) е превърнат в много красив парк, където отново бъка от спортуващи хора. Също така, лятото отварят страшно много заведения там – нещо като нашите капанчета по морето. Палитрата е много богата – от салса клубове, мексиканска кухня и гръцки таверни, всичко което може да се сетиш.

В близост до острова има още един парк Донаупарк (Donaupark), който също е огромен и много красив. Тук се намира и телевизионната кула, където има ресторант чак на върха. Препоръчвам да се види – качваш се с асансьор до горе (цена около 4 евро на човек) и срещу тази символична сума получаваш панорамна гледка от високо към целия град. Самият ресторант се върти на 360 градуса, за около половин час прави пълна обиколка. Там е мястото да си поръчате виенско кафе и после да се хвалите, че сте го пили на мястото, от където са започнали да го правят.

В близост се намира нещо като езеро Алте донау (Alte Donau), където местните карат ветроходни лодки. Има много малки къщички, построени до самата вода, с малки градинки, където можеш да си държиш лодката. Изморен съм и нямам желание за нощни клубове, затова се прибирам в хотела и пращам няколко мейла на клиенти, след което взимам душ и се отпускам в голямото легло.

 

Виена. Ден втори.

Дворецът „Шьонбрун” (Schloss Schönbrunn) заедно с прилежащия му парк е едно от задължителните места, които всеки турист трябва да посети! Това е лятната резиденция на кайзера, на времето е била далеч извън града, а сега е обградена от квартали от всички страни. Тук са живели обичаните от австрийците Кайзер Франц Йозеф и съпругата му Сиси. Излишно е да казвам, че паркът е изключително добре поддържан. Освен многобройните туристи, които щъкат там целогодишно, могат да се видят и много местни, които си правят джогинга със слушалки в уши. Интересно е да се знае, че след 19 ч. паркът се заключва, малко преди това предупреждават със сирени всички посетители да напуснат. Тъй като паркът е наистина огромен и някои от туристите не знаят тази малка подробност (сред които беше и един приятел в началото), почти винаги има закъсали по алеите или романтично настроени двойки по пейките в парка и охраната ги събира към изходите.

Самият дворец е също интересен, има турове с гайд на всеки час. Освен това може да се наеме устройство със слушалки, което да разказва подробно за всички забележителности вътре.

Тук се намира и най-старата зоологическа градина в света. Много е интересно да се види, за съжаление ти трябва почти цял един ден, за да я разгледаш.

След разходката, която си е една много приятна тренировка за крака, време е да отдам заслужено внимание и на прочутите виенски валсове и класическа музика. Бившата оранжерия към двореца e превърната в концертна зала. Ежедневно се провеждат концерти с класическа музика, предимно за туристи., наричани простичко Концерти в Оранжерията (Konzert in der Orangerie).

Уикенд във Виена

Центърът на Виена (Innere Stadt) е пълен с интересни места. Трябват ти поне 4-5 пълни дни за не много задълбочена обиколка.

Катедралата “Св. Стефан” (Stephansdom) е много впечатляваща готическа катедрала, намираща се в „центъра на центъра”. Тя е една от най-известните забележителности. Няколко пъти на ден има католическа служба. Аз лично, като човек, който има приятели както християни, така и мюсюлмани, будисти, конфуцианци и атеисти, не се впечатлих толкова от тази катедрала, но не мога да я подмина като забележителност на града.

Императорския дворец Хофбург (Hofburg) представлява разчупен комплекс от сгради. Тук се провеждат повечето от Виенските балове, основно през месец февруари. Интересно е да се отбележи, че има бал за всяка група професии – примерно бал на лекарите, бал на адвокатите, бал на полицаите и тн. Моят приятел, който си е виенчанин от 15 години е ходил веднъж на бал през далечната 1998г. Той препоръчва горещо да можете да танцувате поне малко валс, преди да се впуснете в подобно начинание!

Освен това, в района се помещават Президенството и Министерският съвет. В основната част на Хофбург се намира националната библиотека. Много е красиво да се види вечер, когато е осветен. На поляните около Хофбург през лятото може да видиш множество хора, които си лежат, четат си книжки и тн.

Няма как да пропусна да опиша Операта (Staatsoper). След катедралата Св. Стефан, държавната виенска опера е една от най-големите забележителности в ценъра. Билетите обикновено са адски скъпи, а и почти винаги разпродадени. Това се дължи на множеството звезди, които пеят там. (За истинските ценители, ето един жокер: почти винаги има възможност да си купиш билет за правостоящ – струва само 10 евро).

Кернтнерщрасе (Kärntnerstrasse) е една от най-големите шопинг улици във Виена. Освен разбира се множеството магазини и тълпи хора, могат да се видят и доста улични музиканти от всякакви националнсти. Интересно е да се отбележи, че всички улични музиканти имат специално разрешително, т.е. одобрени са от комисия, за да имат право да свирят на улицата. Всеки от тях си има определено време от седмицата и определен район, където може да свири.

И като заговорихме за шопинг улици, Мариахилферщтрасе(Mariahilferstrasse) безспорно е най-голямата такава улица във Виена и в Австрия. Тук има всички вериги магазини, за които можеш да се сетиш. Голяма блъсканица е, а по Коледа е нещо като нa рок концерт –  просто не можеш да се разминеш от народ – местни и туристи.

За да се подкрепите от покупките и разходките, може да похапнете наистина вкусен сладолед. Най-добрият айс салон във Виена се нарича „Цанони & Цанони”, държи от истински италианци. Невероятен сладолед (gelato), ако не сте го пробрали в Италия – препоръчвам горещо! Намира се на около 200 метра от катедралата „Св. Стефан”.

Продължавам разходката в Щадтпарк (Stadtpark) – малко спреднато паркче, известно със статуята на Щраус. Тук се намира и един много известен салон за танци с гръмкото име “Курсалон”. На времето тук Щраус е свирил известните си валсове.

Много се чудех къде в този пътепис да ситуирам Рингщрасе (Ringstrasse). Това е улицата, която обикаля като пръстен около центъра на Виена, т.е около първи район. Виена е разделена общо на 23 района, като 1-ият е самият център. В миналото, Виена е била на практика само това, което сега е заобиколено от Ринг-а, а всичко наоколо са били полета, т.е. била е само сегашйия първи район. На мястото на Ринг-а е имало голям ров, пълен с вода, което пък е препратка към дворците в азиатските столици, където тази защитна водна преграда е често срещана.

Нашмаркт (Naschmarkt) е много стар пазар за хранителни стоки, сега освен всичко е голяма атракция за туристите. Както се казва, има и „от пиле мляко“. Освен това има много малки, уютни заведенийца, където може да хапне човек. Местните ги обожават.

Къде да похапваме или инсайдер типс:

Като почитател на италианската кухня и култура, започвам с Пицария „Мафиози”. Това е една всеизвестна пицария, която се намира в отдалечен квартал (15 район), но въпреки това е вечно пълна и трябва да се чака за места. Пиците са с размерите на фамилни пици спред българските стандарти, много са вкусни и са на цени, по-изгодни от в България. Студентството на много виенски младежи е преминало тук.

Друго приятно местенце е ресторант „Кент”. Много известен турски ресторант, намиращ се в Малкия Истанбул на Виена (16-ти район). Много вкусна храна, клиентите междувременно са повече австрийци, отколкото турци.

Мисля да завърша с „Лугнер Сити”. Това е нещо като малко мол-че, където има много ресторанти на принципа „All you can eat“. Много е посещавано именно поради тази причина. Препоръчвам за любителите на китайска, индийска или японска кухня, сред които съм и аз.

ПП: Посвещавам на М. Владикова, с която планирахме, но не успяхме да осъществим това пътуване заедно. Обичам те, Мименце!

Със съдействието на Бл. Сребранов и Ил. Кирилов

Автор: Димитър Владиков, автор на пътеписи, разкази, статии и романи

Уикенд в Добринище – различната алтернатива

Етикети:

За автора

Списание VIP