За конформизма, маските и хората

Защо всъщност се налага да носим маски?

09.03.2017

Има редица публикации по темата и аз със сигурност няма да откривам топлата вода. Няма да анализирам ситуации или състояния, за да не се приеме като насаждане на нагласи, заемане на позиция или формиране на like-dislike мнение. Няма да развивам и теорията за конформизма, нито тази за архетипите – това вече са го направили, при това изключително успешно, съответно Елиът Арънсън и Карл Юнг.

Тук само ще внеса малко повече яснота като спомена, че според едни автори конформизмът е влияние на групата върху индивида и липса на собствено мнение, а от други е дефиниран като промяна в поведението и становището на индивида, за да се постигне хармония с тези на групата. Що се отнася до индивидуализма – той е с противоположно значение /заемане и защитаване на собствена позиция, встрани от тази на групата/.

За конформизма, маските и хората

Това, което се надявам да успея e… да ви накарам да се замислите.

Сега си представете, че се срещате за първи път с човек, който ви се струва много усмихнат, позитивен и общителен. Той започва да разказва за себе си и хубавия си живот, и вие започвате напълно естествено да си мислите, че той е много щастлив, удовлетворен и на практика нищо не му липсва. С времето обаче ставате много добри приятели, срещате се често и откривате, че той всъщност съвсем не е онзи щастлив човек, за какъвто сте го мислили на първата ви среща, а напротив – такъв с редица проблеми, които старателно се опитва да прикрие. Поне първоначално.

Ето и още един пример – вашият колега, с когото прекарвате целия работен ден и за когото винаги сте си мислили, че е много общителен, усмихнат и винаги готов да съдейства, в откровен разговор споделя как по принцип не обича да говори, харесва тишината и самотата, и „зарязва“ телефона, в момента в който се прибере, за да не го безпокои никой.

Или приятелят, зад чиято „стоманена маска“ се опитвате да проникнете и да разберете какво чувства и мисли, и дали наистина ви обича или не.

И не на последно място си представете мениджърът, с когото сте яли и пили цяла вечер, а на сутринта ви вика в офиса, съобщава ви колко добър кадър и приятел сте, колко много ви благодари и как всъщност компанията няма повече нужда от вас… И това защото през цялото време е виждал във вас конкурент за заеманата длъжност, но до момента се е „налагало“ да се държи с вас „приятелски“.

Примерите могат да бъдат много, а въпросите, които пораждат – още повече. Защо всъщност се налага да носим маски? И налага ли се изобщо или това е визия, която ние сами сме си избрали и наложили или която някой ни кара да използваме?!

Ето и още един – конформизмът или индивидуализмът са за предпочитане в професионалния сектор в България и не само?

За конформизма, маските и хората

Kонформизъм # Индивидуализъм

До скоро вярвах, че подобно поведение /неволно започнах да го наричам „хамелеон“/ е характерно повече за хора на по-ниски позиции в организациите, които се опитват поради една или друга причина да се харесат, да бъдат по-лансирани, да извлекат повече дивиденти от позицията или просто да запазят работата си. Или за такива, които се опитват да се внедрят в определена общност и за да го направят трябва да се опитат да приемат съответния поведенчески стил.

Оказва се обаче, че то се забелязва не само сред най-ниските нива в организациите, което вече дава объркващи сигнали.

Налага ли се въобще или е въпрос на индивидуалистична обосновка?

Когато се замислих върху това, в съзнанието ми изникнаха няколко възможни отговора и всеки от тях водеше до индивидуалността.

За децата обикновено казваме, че са напълно естествени и непринудени, и винаги казват това, което мислят. Те не носят маска. Т.е. знаем, че пред нас стои нещо истинско и автентично, и няма как да ни подведе или измами.

Разбира се има редица ситуации през годините, в които се налага да бъдем такива, каквито не сме, предимно за да предпазим някой /може би най-вече себе си/. Но ако приемем това за естествено и започнем често да го прилагаме, дали това няма да доведе до отклоняване в даден момент от собственото ни Аз и миксиране на чертите от истинската ни същност с тези от фалшивата?!

Тук вероятно ще има такива от вас, които няма да се съгласят…или поне не на този етап.

Причините, които евентуално биха провокирали подобна „фасада“ може да са различни: страх от нахлуване в личното пространство и евентуален опит за манипулиране; страх от това да не допуснем някого прекалено близо до себе си и да не бъдем наранени; опит да се интегрираме в определена среда, да се харесаме на някого, да накараме някого да ни завижда и много други.

Истината обаче е, че в определени моменти /колкото и да ни се иска да бъдем едни или други/ нашето Аз проговаря и това не остава незабелязано. Това напълно логично поражда смесица от чувства и мисли в околните, макар и често да остава скрито за нас. Тогава остава въпросът: „Харесван ли съм наистина?“.

Ако се погледнете в огледалото или просто за момент се замислите „Кой съм аз? Какъв съм всъщност?“ и успеете на момента да си дадете ясен отговор, без много да се замисляте, то вие сте от онези хора, които са успели да съхранят себе си във времето, въпреки различните житейски ситуации.

Ако обаче се затрудните да опишете точно това, което сте, вероятно имате своето обяснение…или пък не?!

Можем да използваме много визии /някои са по-добри актьори от други/, можем да се опитаме да се харесаме на всички около нас /не искам да ви разочаровам тук…/, но това няма да направи лесно ранимата ни душа по-малко ранима или да заличи вярата ни в доброто, колкото и да се опитваме да вярваме, че то не съществува. По-важното е друго – дали тези, които искате да ви харесат – са ви приели и харесали…и най- вече – дали вие самите се харесвате такива, каквито сте! Защото всеки от нас е уникален и когато се опитваме да приличаме на някой или просто не сме себе си – само губим своята уникалност. А маските – те си остават форма на бягство, колкото и да отказваме да го приемем.

Автор: Силвия Бейрийска

Етикети:

За автора

Списание VIP