Няма да плача. В слушалките ми звучи песента на Kelly clarkson – addicted: “… Сякаш не мога да дишам, сякаш не мога да видя нищо”. Обаче аз си виждам и дишам идеално. Казват, че в най-трудните моменти човек се мобилизира най-много. Имам много други неща за писане, но искам да напиша тази статия и тя няма да е сантиментална.
Какво губи човек?
Ще загубите свободата – аз лично много тежко преживях тази загуба. Понякога малка част от мен се бунтува и иска да избяга далеч, за щастие частта е малка. Свободата ще загубите заради работа, приятели, любим човек или семейство, но това всъщност е хубаво – означава, че сте важен и значим в живота на някой.
Ще загубите мечтите си – повечето от нас са мечтали да станат космонавти, принцеси или балерини. Вероятно тези, които са успели да го постигнат не са много. С времето ние зазимяваме мечтите си и принизяваме целите си, защото си мислим, че не е редно да се надяваме на повече. Това не е хубаво, но така работи нашето общество. Всъщност така работи всяко едно общество.
Ще загубите родител – това е естественият ход на нещата. Боли, много боли, независимо дали си на 18, 38 или на 58 години. Болката е тъпа и продължителна и винаги се усеща независимо от това, колко време е минало. Казвам го от опит – никой, никога няма да ви обича така, както вашите родители.
Ще загубите любов – тук не говорим за голямата любов, а чувството да обичаш – за искрената радост и привързаност към другия. Има двойки останали във времето, но това е приятелство, уважение и всякакви други прекрасни чувства. Истинската любов тази, която ти подкосява краката и те кара да летиш – тя е се изживява, когато човек е млад.
Ще загубите приятели – и не е задължително да се карате или да се предавате. Просто пътищата на хората се разделят, защото животът ви повежда в различни посоки. В течение на времето съдбата избира точните хора, които ще останат в живота ти. И най-важното, който иска ще остане, независимо от обстоятелствата.
Ще си загубите времето – с всякакви глупости – с хора, които не ви интересуват, със занимания, които са ви досадни, с неприятни и рутини неща. Винаги ще има моменти, в които ще поглеждате часовника с нетърпение и ще се питате кога най-накрая ще свърши. Постарайте се тези моменти да са възможно най-малко.
Ще загубите себе си – да, с времето ще се промените – вашите принципи и възгледи, това което сте смятали за добре. Това ще е положителна промяна за вас. Защото промяната сама по себе си означава развитие.
Гост автор: Гергана Георгиева
